Атанаска Медарова

Лични данни

Име: Атанаска Медарова
Националност: Българка

Професия

Студентка във Вестфалския Вилхелмс – Университет
Главна специалност: Медии и обществени комуникации
Подспециалност: География и италианска филология

Мотивация и очаквания

Желая чрез проекта „Ние за нас в Европа“ да разпространим идеята за „Инклузия“  в нашето общество, както и да допринесем по този начин за едно подобряване на начина на живот  на хората с увреждания (хората в неравностойно положение)  в  Европейското ни семейство.

Advertisements

4 Коментари to “Атанаска Медарова”

  1. Atanaska Medarova Says:

    Здравей Александър,
    предлагам ти да продължим дискусията, която започнахме, като дойдеш в Германия.Защото темата е много обширна, а пък и аз пиша в момента магистърската ми работа и нямам никакво време.Ок?

    радвам се на срещата ни и че си толкова активен
    поздрави от мене 🙂

  2. Александър Says:

    Здравей, Атанаска,

    Първо нека кажа, че ние никого не обвиняваме. Това е едно от нещата, на което ни научават във факултета: не можеш да обвиниш някого, без той да е направил нещо във вреда на обществения интерес. Още по-малко, ако нямаш доказателства.

    Това, което ти написах като мнение на преподавателя ми, е в контекста на нашето тогавашно обсъждане на следната тема:

    Тази година, втори семестър, всъщност 4-ти, имахме за задача по ТВ студио да направим по няколко портретни интервюто и дискусии. Исках едното ми портретно интервю да бъде именно с бездомник – човек, който по една или друга причина е останал без дом.

    И както се бях отчаял, че няма да срещна такъв човек – и хоп!, срещнах се с Иван Ц., на 62 години, родом от Ловеч. Няма да разказвам тук цялата негова история, но най-интересната част бе, че той пише стихове, има страхотна обща култура и с него имахме три страхотни разговора.

    Нека кажа истината: прекарахме страхотно време в едно кафене. Дадох му известна сума, защото не исках да остане така. Това – негласно – беше цената за интервюто. И съвсем не преувеличавам. Това, между другото, отчетох като своя грешка, защото би трябвало да можеш да убедиш всеки да ти даде интервю, или почти всеки. Както и да е.

    Интервюто приключи, но Иван продължи да идва във факултета. Почувствах се неудобно, понеже вече нямах възможност да отделя някакви средства за него. Предлагах му да го заведа в дома за временно настаняване на бездомни хора в „Красна поляна“, но той отказа.

    И вече не знаех какво да правя. За следващото интервю исках да направя портрет на човек, предлагащ сексуални услуги.

    Почти бяхме успели с един колега да уговорим интервюто, за което щях да платя. Ръководителят ми каза, че по принцип не трябва да плащам и че би било добре да сменя темата. Аз, обаче, твърдо исках да бъде тази тема.

    И в тази връзка заговорихме за кампаниите на телевизиите. Че в крайна сметка, когато моделът е обърнат – телевизиите да събират пари от кампании, а усилията на държавните институции да не е равностойно, тогава има проблем.

    Това беше идеята. Че институциите трябва да помръднат.

    Може би не съм прав.

    Съгласен съм, че медиите могат да помогнат във възпитанието на децата. Съгласен съм, че децата в неравностойно положение трябва да бъдат инклузирани чрез общи мероприятия.

    Погледни, обаче, коментарите под биографията на Борислав. Там добрите идеи се срещат с финансовата недостатъчност да се реализират.

    Поздрави!

  3. sashokat Says:

    Здравей, Атанаска,

    Радвам се да се запознаем. Аз съм Александър. Може да се каже, че учим едно и също. Аз уча журналистика в СУ.

    Сигурен съм, че ще намерим общ език 🙂

    Знаеш ли, понеже се опитвам да правя подобни наблюдения и в България, ти имаш някакви наблюдения за това, как медиите в Германия – националните и регионалните, се включват в идеята за подобравяне живота на хората с увреждания.

    Водихме такъв диалог с прекия ми ръководите по ТВ студио, която е на мнение, че част от провежданите благотворителни кампании в България – няма да подоча медия – са странни, най-малкото защото ролите се объркват: държавните институции – в случая ставаше въпрос за няколко деца без родители – не изпълняват функциите си и това се поема от медиите. В смисъл – доколкото съм я разбрал, тя е на мнение, че благотворителните кампании, с които медиите набират пари за хора в неравностойно положение, са страхотно нещо, но в определени рамки. Защото иначе тотално се обърква модела на функциониране на институциите.
    Поне аз така я разбрах.
    Ти какво мислиш?

    Поздрави!

    • Атанаска Медарова Says:

      Здравей Александър,
      Задачата на медите е да отразява действителността. И мисля, че те го правят много добре. Не разбирам защо обвинявате медиите след като институциите не си вършат работата и медиите отразяват това? Що се отнася до медиите в Германия нещата не стоят по друг начин. Тук много от институциите си вършат добре работата и това се предава, ако има проблеми, те също се обсъждат от медиите, а не се скриват или преиначават.
      Ани ми обясни за този случай с децата, за който ти си писал. Просто тази журналистка не е била подготвена достатъчно и не е била на ясно как стоят нещата в другите страни. Ако беше потърсила някаква информация в интернет, мисля, че резултатът щеше да е по-различен и по-добър. Разбира се, че медиите могат да помогнат до някаква степен да се промени мисленето на хората и обществеността. Но аз съм на мнение, че освен това трябва да се наблегне и на възпитанието на подрастващите, което ще рече, че трябва да има семинари и други дейности като посещаване на домове на хора в неравностойно положение. Защото чрез семинарите се учат нещата на теория, но това, което подрастващите преживяват и виждат при посещенията си, с нищо не може да се замени. Доста добра идея е също децата в неравностойно положение да посещават училища и други учреждения или да се организират ваканции и други културни събития с тях и с другите подрастващи, за да може по този начин тези деца да се инклузират в обществото и да се свързват с приятни изживявания. Според мене медиите могат да допренесат много, но те играят второстепенна роля. По важно е да се работи над възпитанието на подрастващите, защото те са бъдещето.
      Що се отнася до кампании и събиране на средства от медиите, не мисля, че се стига до объркване на функции. Не знам как се правят кампании от този род в България? Ако искаш ми обясни? Но ако се правят както тук, просто имат по голяма популярност и всички са наясно за какво и от коя организация се събират средствата, въпреки че се събират чрез медиите.

      Надявам се да съм разбрала правилно въпросите ти и съм ти отговорила на всичко, което те интересува? Ако не, ми пиши пак.

      Поздрави от мене и до скоро


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: