Какво се прави по въпросите на „инклузия” и „партиципация” в моя регион?

Здравейте,

Тъй като трябва да споделим какво се прави в нашия регион по темите „инклузия“ и „партиципация“, избрах да споделя информация, която се надявам да Ви бъде полезна.

Очаквам и от вас същото до 30 ЮЛИ (ПЕТЪК).

УЧАСТВАЙТЕ!

Александър:

Ще разкажа от собствени впечатления и от набраната от мен информация (която не претендира за изчерпателност) какво се прави по въпросите на инклузия и активно участие в три града: София, Пловдив и Радомир. Тъй като живея в Радомир, ще бъда по-изчерпателен именно за този град, тъй като в момента нямам възможност да остана в София и Пловдив за по-дълго време.

Пред обществените сгради в града няма изградени рампи за инвалиди например. Хубавото е, че по основната пътна артерия, която минава през града ― магистрала Е79, има няколко подлеза, през които хората могат да минават. От общо три такива подлеза, един не се използва, тъй като е в много лошо състояние.

Аптеките все още нямат подобни рампи, макар че според Наредба №28 от 2008 година (виж тук) аптекарите са задължени да осигурят нормален достъп на хора с увреждания.

Давам пример с рампи за инвалиди, защото това ми идва наум като най-простият пример за инклузия и възможност за участие на хора в неравностойно положение.

И понеже сигурно има стотици начини за включване и участие на хора в неравностойно положение в живота на общността, моля ви да обсъдим подобни начини. Дайте примери и да видим прави ли се неко по тях в града, в който живеем. Аз дадох пример с рампите.

В София монтираха нови „говорещи” спирки на автобусите и трамваите. Докрая на годината се очаква всички спирки да бъда подменени. Таблата са електронни, изписват колко минути остават да идването на трамвая или автобусаи същевременно информират за разписанието и звуково, което помага на слепи хора да се ориентират. Освен това бяха пуснати в експлоатация нови трамвайни мотриси, които са с по-нисък праг по средата. Имат три врати, а средната е с по-нисък праг, директно се влиза, без да се стъпва по стъпала, а вътре в мотрисата средното отделение е за инвалиди. Има място за инвалидни колички и колани. Рампи също се изграждат.

Жалкото е, че по някои линии пуснаха нови автобуси с рампи, но те не се пускат. Все още не съм бил свидетел, може и да греша.

В Пловдив има изградени  рампа пред сградата на Общината и пред други сгради, но не са масово явление.

Иначе има различни социални програми на Министерството на труда и социалната политика. Един пример е проектът за социално включване. Той ще бъде финансиран със заем от 40 млн. евро от Световната банка. Проектът е насочен към деца и семейства от рискови групи. Подобряване на училищната готовност и интеграция в детските градини на деца от 3 до 7 години, а за децата до 3 години е предвидена работа с техните родители за повишаване на техния „родителски капацитет”, както казват социалните работници.

Основният критерий една община да бъде включена в проекта е относителният брой на месечните социални и семейни помощи, които се отпускат на многодетни семейства, самотни родители, деца с увреждания, деца от детски градини, деца в предучилищна възраст и деца с начално образование.

Това е пример за нов проект, който стартира. Остава да проследим неговото развитие.

Прекрасен пример за социално включване е дейността на Сдружение SOS детски селища. Споменавам го, защото в с. Дрен, което е близо до Радомир, се намира второто такова селище в страната. Другото е в Трявна. Сдружението предоставя две социални услуги, за които има лиценз: приемна грижа (семейна грижа за деца, които са изгубили своите родители или не могат да живеят повече с тях )и център за настаняване от семеен тип (подкрепя деца в риск и техните семейства и чрез различни програми подобрява техните социални и житейски умения).

Детското селище в Дрен е открито през 1995 година, има 13 семейни къщички, във всяка една от които живеят осем деца ― момичета и момчета ― и една майка, която се грижи за тях. В селището има екип от психолози. В селището има детски работилници за приложни изкуства, певчески групи за автентичен фолклор, детски хорове, клубове по модерни и спортни танци, тренировки и състезания по футбол, баскетбол, лека атлетика, тенис на маса, шах. Децата посещават местните училища.

Това е, което избрах да публикувам. Информацията е огромна като количество и не зная какво да избера и да ви представя. Споделих личен опит и ви дадох малко информация за един добър проект.

Ще се радвам и вие да представите под тази публикация информация, която не знаем, за да съберем добрите примери за това, какво се прави в България по въпросите на инклузия и активно участие.

Въпрос: детското селище отговаря ли на Ващата представа за инклузия? Аз мисля, че не напълно, защото децата все пак остават изолирани в известна степен.

Advertisements

15 Коментари to “Какво се прави по въпросите на „инклузия” и „партиципация” в моя регион?”


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: