Интервю със старши учител, тифлопедагог на деца с нарушено зрение

С какви трудности сте се срещали при общуването с хора с увреждания?

Ако достигнеш до сърцето на тези хора, ще те приемат. Не се доверяват на всеки, който може да работи с тях. Необходимо е да докажеш, че искаш да помогнеш. Все още обществото ни не ги приема изцяло. Всяко увреждане изисква специално отношение, например: зрително затруднените изискват обучение на брайл, а в България трудно може да се снабдят с машина за писане на брайл .

Каква помощ бихте желали да им/Ви бъде оказана?

В зависимост от уврежданията – различна. Физическа, психическа и дори финансова.

Бихте ли се включили в курсове, които да Ви подготвят да правите упражненията в домашни условия?

Да, с удоволствие.

Бихте ли включили свой познат с увреждане в специализирани продължителни програми за физическо развитие?

Да.

При какви условия?

Да е осигурен превоз, обучението да се извършва само от квалифицирани специалисти, да има и медицински кадри . Разбира се, да е безплатно.

Смятате ли, че деца с увреждания могат да участват в образователния процес наравно с другите?

Да. За целта е необходима достъпна архитектурна среда. Вече в България има ресурсни центрове, в които работят специалисти , които обучават деца с увреждания. Към всички училища има оборудвани ресурсни кабинети, в които задължително има компютърна конфигурация и материали, необходими за обучението на децата. За тифлопедагозите задължително е подсигурена машина на брайл и всички необходими специални материали. За рехабилитатора на слуха и говора , за психолозите, за логопедите, за ресурсните учители са подсигурени удобства и материали за обучение.

Кое е по-подходящо: изграждане на специализирани детски градини и училища, или адаптиране на вече съществуващите?

Към всяка детска градина е необходимо да има и специализиран кабинет . Не трябва да се отделят децата с увреждания, необходима е интеграция. Така другите децата свикват с тях и ги приемат .

Смятате ли, че заниманията с изкуство (изобразително, изкуство, музика, танц и др.) допринасят за лечението и развитието на хора с увреждания?

Огромно значение. Дори ако се съчетават изкуствата , още по-добре. Например: ако детето рисува под звуците на музиката. Практиката ми показва, че при работа с деца с множество увреждания в сензорна стая леката, нежната музика ги успокоява, а когато тя липсва са нервни и превъзбудени.

Кое е по-подходящо като реакция спрямо такива хора: да бъдат обграждани със специални грижи и внимание или да се стимулира тяхната самостоятелност и инициатива?

В зависимост от ситуациите. Залагам повече на самостоятелността, но преди да се стигне до нея е важна обичта.

Бихте ли се включили в проекти, които помагат за промяна на сегашното разбиране и отношение към проблемите на хора с увреждания?

ДА!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: