Интервю с Димитрина Данаилова

Интервю с Димитрина Данаилова, на 25 години, счетоводител, гр. София

С какви трудности сте се срещали при общуването с хора с увреждания?

Преди всичко трудностите са свързани с контакта при общуване  с тези хора. Трябва да откриеш подходящ начин, за да се избегнат неволни наранявания с жест или дума, и да се получи приятно и комфортно общуване и за двете страни.

Каква помощ бихте желали да Ви бъде оказана?

Помощ преди всичко очаквам по отношение на социалното интегриране в обществото на хора с увреждания. Това за мен означава съществуването на специализирани учреждения със съответните специалисти (доктор, психолог, трудотерапевт), които да подпомогнат прогресивното развитие на хора с увреждания.

Бихте ли се включили в курсове, които да Ви подготвят да правите упражненията в домашни условия?

Да, бих се включила.

Бихте ли включили свой познат с увреждане в специализирани продължителни програми за физическо развитие?

Да, при съгласието на самия участник в програмата.

Смятате ли, че деца с увреждания могат да участват в образователния процес наравно с другите?

В зависимост от степента на увреждане. Има деца, които изискват специални грижи, и тяхното участие в образователния процес наравно с другите би затруднило тяхното развитие в бъдеще.

Кое е по-подходящо: изграждане на специализирани детски градини и училища, или адаптиране на вече съществуващите?

И двете инициативи са подходящи в зависимост от съответните нужди на децата. Адаптирането на вече съществуващи градини ще подпомогне и образователната инициатива на обществото в посока разбирането и приобщаването на хора с увреждания. Специализираните детски градини от своя страна ще подпомогнат развитието на деца с по-сериозни и изискващи специално внимание проблеми.

Смятате ли, че заниманията с изкуство (изобразително изкуство, музика, танц и др.) допринасят за лечението и развитието на хора с увреждания?

Да, помага за цялостното лечение и развитие на тези хора. Тези занимания ги карат да се чувстват по-пълноценни и сигурни в себе си.

Кое е по-подходящо като реакция спрямо такива хора: да бъдат обграждани със специални грижи и внимание или да се стимулира тяхната самостоятелност и инициатива?

Отново отговорът ми е съобразен с вида и степента на увреждане.

Какво да е отношението към хора с увреждания?

Трябва да се подхожда с разбиране и внимание, но не и със снизхождение и подценяване.

Бихте ли се включили в проекти, които помагат за промяна на сегашното разбиране и отношение към проблемите на хора с увреждания?

Да, бих се включила. Имам пряката възможност да разбера, че в България има силно изразена дискриминация спрямо хората с увреждания. Самото общество няма необходимата култура, за да разбере тези хора и да съумее да общува на необходимото ниво с тях. Подкрепям инициативи за образователни курсове в тази насока. Разбирането и отношението към тези проблеми се изразява не само в морална гледна точка. Необходимо е да съществува и материалната база и инфраструктура, предразполагащи интегрирането и доброто развитие на хората с увреждания.

Advertisements
Публикувано в Интервюта, Социално. 1 Comment »

Един коментар to “Интервю с Димитрина Данаилова”

  1. Евгения Says:

    Много смело е да се признае какво е отношението в България!
    За да се справим с нещо, би трябвало най-напред да си го признаем като реално съществуващ проблем, нали?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: