Интервю с Ваня Войнова, зрителен терапевт

Г-жа Ваня Войнова е зрителен терапевт, на 47 г. е, живее в Перник. Благодаря й за отговорите.

1. С какви трудности сте се срещали при раздвижването и рехабилитацията на дете с увреждания?

Работя с деца със зрителни проблеми – слабовиждащи на възраст до 18 години. Рехабилитацията при тях се отнася до развитие на остатъчното зрение за постигане на по-голяма зрителна ефективност. Трудностите, които съм срещала в началото на моята работа, са били свързани с неразбиране от страна на родителите за необходимостта от занятията по зрително подпомагане, а при по-големите ученици – в мотивирането им за работа в тази насока.
2. Каква помощ бихте желали да Ви бъде оказана?

3. Бихте ли се включили в курсове, които да Ви подготвят да правите упражненията в домашни условия?

4. Бихте ли включили свой познат с увреждане в специализирани продължителни програми за физическо развитие?

5. При какви условия?


6. Смятате ли, че деца с увреждания могат да участват в образователния процес наравно с другите?

Специално за децата със зрителни проблеми, особено незрящите, трябва да бъдат ограмотени в специалното училище – най-добри резултати се постигат, ако останат целия начален курс и тогава се интегрират в масовото училище. Още една подробност – биха се справили чудесно, ако все пак учителите имат някакво понятие от брайловото писмо или до тях има учител-консултант.

7. Кое е по-подходящо: изграждане на специализирани детски градини и училища, или адаптиране на вече съществуващите?

Мисля, че още не сме готови за масовата интеграция, към която се стремим, и вече отчитаме резултати като „добри”. Специалните училища трябва да се превърнат в ресурсни центрове, защото специалистите са там, а не да се откриват центрове, в които няма подготвени хора за работа с деца с по-специални потребности – незрящи, глухи.

8. Смятате ли, че заниманията с изкуство (изобразително, изкуство, музика, танц и др.) допринасят за лечението и развитието на хора с увреждания?

За развитието – определено, формира и по-добро самочувствие.

9. Кое е по-подходящо като реакция спрямо такива хора: да бъдат обграждани със специални грижи и внимание или да се стимулира тяхната самостоятелност и инициатива? Каква да е отношението към хора с увреждания?

Безспорно целта на обучението и отношението ни трябва да бъде насочено към формиране на тяхната самостоятелност и независимост.

10. Бихте ли се включили в проекти, които помагат за промяна на сегашното разбиране и отношение към проблемите на хора с увреждания?

Да.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: