Интервю с Ивайло, 22 г., студент

Как разбирате понятието „хора с увреждания”?

Очевидно става въпрос за комплексно понятие, донякъде от евфемичен характер, но всъщност по-точно и широко от доскоро използваното приоритетно – „инвалид“. По-точно е, защото аспектите в медицински план съвсем не бива да ни вълнуват като неспециалисти, особено като се има предвид, че хората страдат от разнообразни увреждания, между които често няма никаква явна връзка или обща основа. Това, което ги обединява в съответната група, е преди всичко положението им в обществото. Затвореността на тази многочислена общност определя обособеността й, а оттам различните форми на дискриминация, на които става обект.

Какви видове увреждания са Ви познати?

Преди всичко, те трябва да бъдат разделени на увреждания по рождение и такива, придобити по-късно в резултат на битови, трудови и др. инциденти. Двете положения обикновено изискват различни подходи и усилия при превенцията и лечението, както и при социалната интеграция. От гледна точка на грижата и достъпността й никаква разлика не може да бъде правена.
Смятате ли, че тези хора се нуждаят от специални грижи в ежедневието си?

Бих казал, че преди всичко се нуждаят от грижи преди ежедневието си като такова, преди да влязат в категорията „хора с увреждания“. Ако отворите сайта на СЗО, ще откриете нещо, което отдавна се е наложило сред специалистите: най-доброто, най-безболезненото и в крайна сметка най-евтиното лечение е превенцията. Това схващане е в краен противовес на модерната у нас напоследък идея за спешни центрове в цялата страна, вместо завършени болнични заведения с лекари по места. Съвременната медицина може да „предвиди“ или лекува голяма част от уврежданията по рождение, а съзнателно обществено усилие би повишило сигурността на жизнените пространства. От ключово значение е обезпечаването на безопасността на трудовия процес. Високото ниво на трудови злополуки в ЕС и особено у нас е признак за недопустима изостаналост. Това са специални грижи, които често остават на заден план.
Ако отговорът е „да”, избройте какви грижи.

В случаите, когато превенцията не е ефективна, обществото трябва да насочи необходимия ресурс, за да предотврати изолацията или изключването на хората с увреждания. Естеството на грижите е въпрос от компетенцията на специалистите. Останалите можем да положим една грижа за себе си, освобождавайки се от вкоренените предразсъдъци към хората с увреждания и особено идеята, че вложеният за интеграцията им капитал е хвърлен на вятъра. Това не е вярно от икономическа гледна точка, а в човешки план е просто чудовищна мисъл.
Смятате ли, че хората с увреждания могат да бъдат пълноправни членове на обществото?

Близо 1/6 от населението в трудоспособна възраст в Европа спада в тази категория. Истината е, че такава голяма група просто не може да не бъде пълноправно въвлечена в обществения процес. Мнозинството от тези хора страдат от увреждания в леки форми, които изискват неголямо усилие при наличие на желание и липса на предубеденост, за да бъдат превъзмогнати в една удовлетворителна степен.
В кои сфери на обществения живот могат да бъдат включени?

Ще изневеря на стила дотук с един пример. Всеки, който е бил наблюдателен, докато е пътувал из страната, е забелязал някоя от многото запуснати сгради на Съюза на глухите – това са били производствени помещения, приспособени за нуждите на хората, които работят в тях, но за съжаление са били разрушени в разгара на финансовите бури от края на миналия век. Необходима е целенасочена работа от страна на НПО и публичните институции за възстановяване на подобни интеграционни практики. Известно е, че солидарността в обществото се поражда от индустриалното разпределение на труда, а изключените от трудовия процес са с ограничен достъп до изградените солидарни връзки. Не можем да очакваме от частния сектор да решава такива проблеми, защото той по закон е длъжен да се грижи приоритетно за баланса си в края на годината, а не за проблемите на социалното изключване.
Как да бъдат включени?

Както казах, нужно е усилие от страна на сдружения с идеална цел, каквото в крайна сметка би трябвало да бъде и държавата. Дори в най-краткосрочен план може много да бъде направено чрез осигуряване на човешки ресурс за постоянна грижа, допълнителни медицински грижи и безплатни пътеки към здравната каса, повишаване на достъпността на околната среда и приспособяване на работното място.
Предложете професии, които според Вас са подходящи за хора с увреждания.

Хората с различни увреждания биха се справяли с различна работа. Погледнато по-отдалеч, днес, когато свеждаме въпроса за пенсионната реформа до намаляване на броя на получаващите пенсии, бихме могли да разгледаме друго обстоятелство – защо да не променим съотношението между работещи и неработещи? Малцина биха избрали самоизолация, в случай че им бъдат осигурени подходящи условия за достоен труд. За да дам все пак конкретен пример, трябва да спомена една от формите на дискриминация, която ЕК забелязва, за разлика от повечето правителства – тази в образователните институции, които често пъти са недостъпни и непригодени физически и академично за хора с увреждания. По-логично е хората с физически проблеми да се насочват към наука и образование, изобщо –  сфери на ума, но това изисква известно усилие от институциите. Стивън Хокинг в областта на природните науки и Тони Джуд, например, в хуманитарните дълги години бяха световни авторитети, макар и стаени в парализираните си тела.
Имали ли сте личен контакт с хора, които под една или друга форма са увредени?

Индивидуалният ми опит не е по-голям от този на всеки обикновен представител на обществото ни. Тоест, доста е скромен. Един от придобитите ни предразсъдъци – не само в тази посока – е да замитаме различията под постелката или обикновеното им игнориране. Щом бедните, малцинствата или емигрантите са натикани в гетата в покрайнините на градовете, каква интеграция да очакваме за хората с увреждания? В основа на това разделяне чрез невидими стени стои убеждението, че съществуващите проблеми са само онези, с които се запознаваме непосредствено. От гледна точка на социалната екология това мислене е катастрофално.
Случвало ли Ви се е да се ангажирате повече или по-малко с проблеми на хора с увреждания?

Не директно, но съм се ангажирал в обществения дебат по проблема, доколкото това е възможно. Ще дам два примера. В центъра на столица има построена огромна рампа за инвалиди, която води до винаги заключена врата. Всичките й функции се изчерпват в това на нея да стои фирмата на „благородния дарител“. Това, разбира се, не е никаква рампа, а рекламно съоръжение. Друга широко тиражирана манипулация беше миналогодишният „дебат“ с лифта в НП „Рила“, който трябваше да направи красотата на природата по-достъпна. Според инвеститорите езерата щели да станат място, на което хора с увреждания могат да почиват от тежкото си ежедневие. Колко благородно! За съжаление, качването на лифт изисква известна пъргавина и планината днес е достъпна за тях точно колкото и преди. Това са само два случая, в които страданието на хората е употребено в услуга на нечии интереси. Мисля, че всички трябва да се ангажираме с недопускането на подобни злоупотреби.
Запознати ли сте с проекти на Европейския съюз или други институции и организации, свързани с хората с увреждания?

Конкретните проекти на ЕС трябва да са познати на публичните институции и неправителствени организации, които се занимават с тях. Доколкото знам, дори по програма „Младежта в действие“ могат да се печелят проекти, свързани с нашия въпрос, но информираността е все още доста ниска. Това, което е важно да знае всеки, са характеристиките на проблема, които ЕК обособява – намирането на работа, приспособяването и запазването на работното мястото, достъпа до образование през целия живот за всички и възможността за независим – т.е. неунизителен – живот. Това не са някакви невероятни неща, а съвсем постижими цели, които обаче в просветените ни общества рядко са достояние на широкото население, камо ли за специфични групи.

Какво е личното Ви отношение по проблема?

Преди всичко да декларирам липса на модерния напоследък конфликт на интереси. Нямам никаква лична изгода от, нито искам някакво по-специално или привилегировано отношение към хората с увреждания. Достатъчно е те да не бъдат дискриминирани по отношение на правата и възможностите, които всички би трябвало да имаме в едно цивилизовано общество. Всеки би могъл да ги прочете в Конституцията, декларациите на ООН и т.н., или изхождайки от идеята за универсална човешка природа, независима от индивидуалните несъвършенства. Перефразирано, това означава, че да се отказват права на хора, заради техните различия, означава да се накърнява целостта на самото качество „човек“, което в историята винаги е имало фатални проявления.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: