Театралното представление

Приятно гледане:

Здравей,

Казвам се Кати и съм на 21. Живея в малка, китна къщичка в Стария град на Пловдив и всички я знаят като къща „Бирдас“. Има си резбован син таван, две спални и просторен партер с огромна кръгла конферентна маса. Живея с майка си, двете си сестри и брат си.

Голямата ми мечта е да бъда репортер и дългогодишният ми приятел – от когото очаквам дете и още не съм му казала, – ме подкрепя напълно. Това лято ме приеха в университета в София и съм много радостна, че ще уча журналистика.

И сега седя и си мисля и ще ти разкажа какво ще стане в близките няколко дни. Мисля, че е достоверно, понеже го прочетох в малкото черно тефтерче на Марк Хунен. Марк и останалите участници в проекта „Ние за нас в Европа“ ме създадоха, а после написаха сценария на моя живот.

И той започва от утре, когато…

Приятелят ми ще ми дойде на гости, ще погали детето ни, а после ще се поотръдпне по към вратата, ще ме погледне решително – но само на пръв поглед, – и ще ми каже, че искал да се разделим. А после ще отвори вратата бързо и дим да го няма. Аз няма да заплача, защото, знаеш ли, като ми е мъчно, много-много не ми се плаче. Обаче ще се обадя на Юлия, която е най-добрата ми приятелка от детинство. Спомням си как си обърквахме куклите привечер, преди да се приберем от дългите игри на мама, татко и барби-сестра, барби-братче и барби-трето детенце. Ще кажа на Юлия, че с приятеля ми – забравих му името – сме се разделили и че би било по-добре да си остана в Пловдив и да се откажа от мечтата си да бъда репортер. Юлия ще ми каже да се взема в ръце и да не се отказвам от мечтите си, и то точно сега – когато са ме приели в университета. След поредица колебания ще реша все пак да опитам и на другия ден аз, брат ми и бебето ще отпътуваме за София. След час и половина път автобусът ни ще катастрофира, екипите на „Бърза помощ“ ще ни транспортират до най-близката болница и – докато лекарите дават спешна помощ на останалите пътници – най-възрастният от тях ще дойде и ще ми каже, че брат ми е в кома. Ще заплача, ще усетя колко много обичам брат си и тогава Юрген, практикант в болницата, ще влезе, ще прегледа брат ми, ще ме покани навън да пием по кафе и ще му изповядам, че – прекарвайки дълги часове до леглото на брати си, изплашена и отчаяна – съм разбрала как искам да отгледам детето си, въпреки че е с увреждане. През това време брат ми ще изсънува своя живот и ще реши, че най-важното за него са любовта и познанието. И все пак брат ми ще излезне от кома и след месеци, срещайки бившия си приятел и новата му съпруга в супермаркета, ще се влюбя в  Юрген, както и той в мен, и ще решим да направим младежки обмен в Мюнстер с идеята как да приложим инклузия на практика.

И така… Целият ми пъстър живот е побран в тефтерчето на Марк Хунен и в главите на Табеа, Веско, Боби, Вики, Ивета, Нана, Кали, Светлана, Яни, Ани, Ася, Силвия, Дилян, Сашо, Милена, Милена Ничева, Евгения, Марен, Аника…

– Това беше само първата часта на представлението, Кати – каза М. Хунен.

– И какво? – попита Кати.

– Има още две части.

– Ами, хайде де, разкажи.

И така – започна М. Хунен, – във втората част представихме десетте дни работа на немската и българската група в Мюнстер по темите социален ангажимент, инклузия, активно участие, европейско гражданско общество. Показахме източните умения на организаторите да пишат бюджет на пода, да пренасят бутилки с вода от чина до завесата, и обратно, и да говорят по три телефона в двете ръце. После дойде срещата на летището, когато двете групи се запознаха и-и-и… После дойде футболната среща. За резултата няма да спомена. Най-сладкото оставихме накрая – танците.

В третата част показахме на публиката как виждаме бъдещето…

– И как го виждате?  – пита Кати.

– Виждаме го като общество, което създава подходящи условия за хората с увреждания и хората в неравностойно положение да бъдат активни граждани и сами да определят живота си и начина, по който да бъдат полезни както на себе си, така и на средата, в която живеят. И пътят към такъв тип общество започва с местния социален ангажимент, минава през съвместна работа между различните култури и приключва там, където има активни граждани, подходящи условия, социална ангажираност и по-добър живот изобщо.

Горният текст е шеговита закачка към участниците в проекта и е написан с най-добри намерения. Иначе театралното представление от 10 септември е съвместа инициатива на немската и българската група, реализирано с помощта на социалния педагог Марк Хунен, работата с когото е истинско удоволствие. Представлението имаше за цел да покаже знанията на участниците, натрупани по време на първите два етапа на проекта, и да намерят подходящи форми, за да ги изявят, поне засега. Представлението е рефлектиране от участниците на деветте месеца работа по темите: „Инклузия вместо интеграция“, „Активно участие“, „Европейско гражданско общество“, „Социален ангажимент“, „Съвместна междукултурна работа“ в рамките на транснационалната младежка инициатива „Ние за нас в Европа“, финансирана от Европейския съюз по програмата „Младежта в действие“ чрез агенция „Младежта в действие“ – Германия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: