Моето лично обобщение за срещата „Ние за нас в Европа” от 03. 09 до 12.09. 2010 г. – от Аника

Това е превод на статия на Аника, която изяви желание да сподели впечатленията си от проекта и с българската група, въпреки езиковите трудности.

За начало бих искала да кажа, че участието ми в проекта „Ние за нас в Европа” е по-скоро от случайно, от колкото планирано. Първоначално трябваше да бъда като посетител на проекта за няколко дни на мястото на шефката ми Ане. Това ми даде възможност да поговоря с Яни и изведнъж от посетителка станах пълноправна участничка в проекта. В първия момент този факт ме учуди и изплаши, но в същото време се радвах на новото предизвикателство.

Седмицата на проекта започна с толкова много задачи и впечатления!

Също така имах нова професионална задача: да бъда асистентка на едно момиче, което се пренася от Берлин в Мюнстер, за да учи в местния университет (невероятната Табеа). Въпреки че с нея си контактувахме по e-mail и вече бях сигурна, че ще си допаднем, но когато се срещнахме, тя надмина всичките ми очаквания. По принцип няма много хора, които още от самото начало са ми безкрайно симпатични и за които отварям сърцето си. Въпреки това Табеа успя да достигне до мен и се чувствам много щастлива. Също така двете трябваше да участваме заедно във всички уъркшопове от проекта, което ни предостави възможността да бъдем заедно повече време и да се опознаем по добре. Така и стана!

По природа съм страхлив и несигурен човек и фактът, че ще вляза в една стая, пълна с хора, които не познавам и чийто език не зная, ме караше да се чувствам така, сякаш щях да пропадна в земята. Ръцете ми трепереха и исках да се предам, когато си дадох кураж, огледах гърбовете на всички изучаващо и седнах до Яни. За моя изненада това състояние не продължи дълго и се превърна в голямо въодушевление. Не можех да проумея как за толкова малко време от група напълно непознати хора се сформира един отбор. Ден след ден ние израствахме и се разраствахме.

С всеки следващ ден можех да усетя как несигурността изчезва и на негово място се появява чувството, че ставам част от този чудесен колектив. И въпреки че досега не бях имала седмица, в която съм спала по-малко, всяка сутрин се усмихвах, когато будилникът ми звънеше в пет сутринта и се радвах на всеки ден със страхотния нов отбор. Разговарях с много интересни хора по теми, които засягаха всички ни и не трябва да забравяме и в бъдеще. Заедно ние си говорихме, смяхме се, плакахме, утешавахме се и дори празнувахме. В рамките на една седмица имаше толкова много моменти, които ме накараха да се чувствам щастлива и в същото време ме докарваха до сълзи. Имаше и неща, които преди не ми се бяха стрували важни, а сега са толкова значими. Много съм щастлива, че чрез този проект за мен се откри възможността да се пробудя, да осъзная, че има и други важни неща в живота, освен касаещи собственото добруване на човека. Разбрах, че има нещо, за което си струва да се бориш с цяла сила и от все сърце. Този уъркшоп ми отвори очите за големи истини. Много неща ме карат все още да се замислям, макар че вече отдавна съм си вкъщи и още много ме плашат и затова трябва да стана по-силна, за да помогна проектът да продължи да работи по темата „Инклузия”. Само че вече нямам чувството, че се намирам сред непознати, а съм редом с едни хора, които играят от един отбор и се борят за същото, както и аз. Това ме прави щастлива и ме закалява.

Неувереността ми се изпари до такава степен, че си повярвах да изляза на сцена и да пресъздам някой друг, който всъщност не съм аз. Преди седмицата на проекта това нямаше да бъде възможно да се случи, защото несигурността и страхове бяха препречили пътя ми. Аз пуснах „Слънцето в сърцето си” и плаках от радост, когато за няколко дни се закалих сред хора, които ми бяха почти чужди.

Благодаря на всички, с които имах възможността да се запозная и чрез които този невероятен единствен по рода си проект навлезе в живота ми., за куража, силата, която ми дадоха, любовта им и издръжливостта им през тези дни. Вие се справихте чудесно и определено задвижихте един камък по пътя. Искрено се надявам всичко това да продължи и заедно да работим по темата „Инклузия” и да я приложи в нашето общество, защото е много важно!

Благодаря за една от най-хубавите седмици в живота ми!

Всичко най-хубаво,

Аника

6 Отговора to “Моето лично обобщение за срещата „Ние за нас в Европа” от 03. 09 до 12.09. 2010 г. – от Аника”

  1. azacher Says:

    Сега аз започвам да плача.
    Това ме прави много щастлив.
    Окуражен съм от думите.
    Намирам те страхотно.
    Аз нося спомена за прекрасно време в сърцето ми.
    Докато не те видя отново. Надявам се това да се случва!

    Най-добри пожелания,
    – Аника –


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: