07.09.2010г. – Подпомагане на местния социален ангажимент

На 07.09.2010 г. в Института по социология към Мюнстерския университет се състоя среща на участниците по проекта “Ние за нас в Европа” с г-жа Дорис Рютер, пълномощник по въпросите на хората с увреждания за град Мюнстер, Вестфалия. По време на срещата г-жа Рютер представи подробно работата на Комисията за подпомагане на инклузията (включването) на хората с увреждания в град Мюнстер. Подробното представяне не беше семпла или скучна презентация, а любопитно и интересно словесно и визуално запознаване с нещата. Първоначално бяха предоставени статистически данни за жителите на град Мюнстер и колко от тях са хора с увреждания. Програмата беше съвкупност от информация, целяща запознаване с идеята на срещата и информация за град Мюнстер за хора, които за първи път се запознават с този различен и вълнуващ по своему град.

На базата на възможностите, които предлага, град Мюнстер е определен като “най-добър град за живеене”, а за мен беше тръпка да се разходя из улиците и булевардите му и лично се убедих, че заслужено е определен за такъв.

Друга част от презентацията беше конкретно дейността на Комисията. Както разбрахме, тя се състои от 21 участници. Те са разделени на 3 групи: политически ангажирани лица (5); хора с увреждания (13+1), като 8 човека са представители на хора с увреждания и 5 работни групи; 1 представител на възрастните хора и 1 представител на Дружества, финансиращи групите от хора с увреждания. Членовете на втората група могат да бъдат с: физически увреждания; слепи; глухи; трудно чуващи; хора, които имат проблеми с ученето; хора с психични увреждания; хора с хронични заболявания; жени и момичета с увреждания.

Петте работни групи се занимават с пет различни теми: деца, младежи; живеене (грижа), здраве; работа (трудова заетост); свободно време (спорт, култура, обучение); планиране на града и транспорт.

След проведения семинар с г-жа Рютер беше предвидено посещение на Информационния център за консултация на хора с увреждания (работно място на Аня Щелинг в Службата за социални грижи в гр. Мюнстер). Г-н Волфганг Лайпхолц презентира подробно дейността на Центъра, чиято основна цел, е осигуряване на трудова заетост на лица с увреждания в Мюнстер. С очевидна любезност и желание ни беше предоставена възможността да посетим работния офис на Аня Щелинг, млада усмихната дама на инвалидна количка, която работи в социалната служба и се занимава главно с въпросите на хора с увреждания – това нямаше как да не ни привлече и задържи вниманието (все пак се намирахме в „кухнята” на случващото се). Беше информиращо и интересно да узнаем от какво най-вече се интересуват на какви въпроси търсят отговори хората в подобно положение?! А въпросите не бяха с повишена трудност – бяха обикновени, но от жизнено значение за задаващия ги.  Желание да се информират и да знаят варианти и възможности, свързани със своя живот, как да го организират, и то без да обременяват някого. Г-жа Щелинг ни раздаде брошури, съдържащи информация за специалните места за развлечение и друга, касаеща хората в неравностойно положение.  Най-зашеметяващо в цялата ситуаци бе окаченият на стената портрет на Мона Лиза, седнала в инвалидна количка. Друго, което ме развълнува, а сякаш не беше от изключително значение, бе офисът, който е обзаведен и оборудван по най-високите технологии и е пригоден по най-добрия начин за работа на човек с увреждане. Само хората, които работят в тази среда и които се отдават изцяло на работата си, са с представителна визия в това отношение.

Един ден преди срещата с Дорис Рютер и посещението в Социалните служби се проведе уъркшоп на тема “Инклузия (включване) на хора с увреждания”. Водещи бяха г-жа Биргит Едлер и Ане Остендорф.  Семинарът беше посветен на представянето на Ambulante Dienste e.V. – история на основаването на организацията и представяне на нейните иновативни проекти с цел разясняване на въпроса как човекът, политиката и структурата си влияят взаимно. Бях много заинтригувана от предстоящата презентация, тъй като предполагах, че идеята на дружеството се припокрива в известна степен с идеята на нашата организация –  Фондация “Подкрепа за реализация”.

Дружеството с идеална цел за амбулантни (извънболнични) услуги има за цел да осигури както на хора с увреждания, така и на възрастни хора възможността да бъдат самостоятелни и независими и да водят самоопределен начин на живот извън специализираните заведения. Това се постига посредством работата на лични асистенти, които се грижат за нуждаещите се и предлагат помощ в областта на домакинството и организиране на свободното време.

Мисията на нашата организация пък е да подпомагаме успешната интеграция на хората с увреждания и техните семейства, да създаваме условия за пълноценното участие на хората с увреждания в обществения живот.

Допирната точка между двете институции е извънболничното обгрижване. В края на 2006 год. към Фондацията се сформира доброволен екип от социални асистенти, които да оказват помощ на лица с увреждания. В началото на 2008 год. част от доброволците вече са назначени на трудови договори по НП „От социални помощи към осигуряване на заетост” като домашни помощници на деца и лица с увреждания, и самотни стари хора.

Поздрави!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: