Ивон

Здравейте,

Казвам се Ивон и съм на 29 години. За проекта „Ние за нас в Европа“ разбрах, бивайки поканена на театралното представление в рамките на срещата „Инклузионни дни“ в Мюнстер, която се осъществи в септември 2010. Разбрах, че  в рамките на 2 дни участниците са написали  театрално представление и репетирали за представянето му, на което и  аз присъствах.  Като гост от публиката намерих представлението за великолепно. Особено много бях възхитена как разнообразните качества и таланти на всички хора с и без уврежания бяха видяни, представени и вложени в едно голямо хармонично цяло.

Тъкмо театъра доказа какво може чрез един инклузивен (събиращ различните гледни точки в едно) начин на мислене, да бъде  постигнато в обществото и какво е важно за провеждането на този процес: свободното разгръщане на собствената индивидуалност, подкрепа в самостоятелността в живота на хора с увреждания, чувство за принадлежност, взаимност, равнопоставност и самореализация.

Мотивация:

Подкрепям проекта „Ние за нас в Европа“, защото съм вдъхновена от неговата идеята. „Инклузията вместо интеграция“ в днешния глобален свят е от особено голямо значение. Европейските граници са вече отворени – сега остава само и „границите“ в нашите глави да се отворят, за да могат най-добрите условия да бъдат създадени и за да могат всички хора с и без увреждания да водят самостоятелен начин на живот и да взимат участие в обществените процеси на равно с всички останали.

И какво още?

След като завърших средно образование, работих като замесничка в некарталнатите работилници на Щудгардската „Каритас“- организация, която предлага работни места предмино за хора с увреждания и е част от официална германска програма „Помощ за живот“, включващи още организации от Щудгард, Вюрцбург, Китцинген и други. Там се научих да опознавам и ценя взаимната работа на хора с увреждания и тeхните различни дарби и дадености.

По време на моята практика в една детска градина, която включваше различни „инклузивни“ детски групи, забелязах колко е важно да се преработят „страховете да се докосваш до нещата, хората“ (Тук става въпрос за страхове от допири). Това може да се случи само с разбиране, приемане и активно осведомяване за потребностите и талантите на другия човек.

Днес:

Аз съм Историк на изкуството, организирала съм изложби в стил Брут и „Outsider“. В проекта можех да се включа чрез моите познания в тази посока, като помогнах в провеждането на изложбата.

Превод: Яница

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: