Един вид обобщение…

Здравейте,

Ани и Яница ме попитаха какво научих от проекта? Разбрах, че е добре да го споделя с вас като публикация. Супер.

В течение на месеци – докато работехме по задачите, развих най-различни умения. В този смисъл радостен съм, че успях да направя няколко стъпки напред като личност. Дисциплината е определено едно от онези качества, които успях да доразвия. Както и съзнанието да изпълня задачата ако не перфектно, то поне така, че резултатът да бъде удовлетворителен най-вече за мен.

Натрупах опит и в работата с останалите участници по времето, когато трябваше да се мотивираме взимно. Когато се заформяше спор, първосигналната ми реакция беше да се скарам или да избухна. Месеци по-късно ми стана ясно, че умението да мотивираш съотборниците си е много важно и доста по-успешно от словесните сблъсъци.

Научих повече по социалните теми, върху които работихме. Обогатих се. Сега мога да наблюдавам с малко повече натрупано знание обществените дебати в страната по въпросите на хората, които изобщо са настанени в някакъв вид институция.

На мнение съм, че ако пътят към постигането на по-достъпно общество, без бариери от какъвто и да било характер пред хората с увреждания, минава през инициативи като „Ние за нас в Европа“, пътят би се оказал малко по-дълъг. От друга страна, смятам, че „Ние за нас в Европа“ е основа за стойностен междукултурен диалог и обмяна на идеи и проекти за решения. Не на последно място – смятам, че младежката инициатива – и изобщо проекти в подобен формат – пренасят знание и ноу-хау между млади хора от различни страни – тоест онези, от които занапред ще зависи едно или друго решение в публичната сфера.

Смятам, също така, че при евентуален следващ социален проект би било по-добре програмата да включи повече практически занимания, подобни на театралното представление, които, от една страна, са продукт на работата на участниците, а, от друга, са предизвикателство пред възможностите им да преодоляват бариерите взаимно и да се кооперират.

Семинарите, срещите, дискусиите – подобен род мероприятия, според мен, не се вписват в идеята за действие и прилагането на идеи. Според мен, казаното на семинарите и дискусиите би трябвало да се знае много преди конкретната среща между участниците.

Смятам, че натрупах опит в много отношения – как да се държа с хора с увреждания и в неравностойно положение е един пример. Същевременно не научих друго – да речем къде свършва моментното ангажиране с този човек и откъде започва дългосрочният интерес към него.

Не бих могъл да изредя всичко, което научих и не научих. А и смятам, че равносметката е лична и за всекиго по отделно.

Ако трябва да направя извод, един вид обобщение за себе си – без да ангажирам никого с него, мисля, че хората с увреждания и хората в неравностойно положение заслужават повече действие и по-малко семинари.

„Ние за нас в Европа“ ми показа и двете страни на монетата. И съответно аз избрах.

Това е ценното, което научих.

Осъзнавам колко непълна донякъде и може би необективна е публикацията ми. Същевременно, това е истината, видяна през моите очи.

Сърдечни поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: