Подготовка и плануване на фотоизложбата на 4ти декември 2010г. в гр. Мюнстер, Германия

Като си помисля  за подготовката и плануването на фото-изложбата „Ние за нас в Европа“, спонтанно се сещам  за една вечер в началото на октомри.  Бях в клона на Амбулантни услуги Мюнстер, бях нощна смяна. Участниците в проекта отдавна се питахме къде да направим фотоизложбата, обаче до тогава никой нямаше реалистични идеи за място.  Аз също се опитвах да намеря подходящи помещения, когато хвърлих поглед на La Vie срещу клона ни.  В този момент ми дойде страхотна идея и се чудех защо по-рано не съм се сетила за нея.  La Vie е център за срещи, където има курсове за хора с най-различни потребности.  Клонът на моята фирма работи отдавна съвместно с La Vie.  Не беше трудно да намеря подходящия човек, който ме свърза с г-н Гуидо Шмит, ръководителя на La Vie.

След няколко дена бях в офиса на господин Шмит и му разказах какво търсим.  По-специално му споделих за нашия проект и представите ни за предстоящата фото-изложба.  Господин Шмит беше очарован от идеята и ми показа помещението в La Vie, където да окачим снимките.  Още тогава уговорихме датата и часа на изложбата.

През следващата ни среща стана ясно, че господих Шмит има много опит в плануването и провеждането на фотоизложби и ни заплени със своите познания и творчески идеи.  Той ни даде ценни съвети, предложи да направи реклама за изложбата на интернет страницата на La Vie и да ни помогне при връзката с медиите.  Предостави ни и средства като рамки, стена за прожекция, лепенки и изобщо каквото там беше необходимо.

С наближаването на изложбата подбрахме снимките за показване, написахме текстове към тях, направихме документалния филм, който също беше показан по време на изложбата;  подготвихме презентация, където участниците в младежкия обмен споделяха своите очаквания за проекта и разбирането си за понятието „Инклузия“; дадохме радио-интервю за работата ни по проекта, в което обявихме провеждането на фото-изложбата. Паралелно се занимавахме с оценяването на попълнените анкетни карти и писахме на вестници като Nadann, Ultimo, Münstersche Zeitung  и Westfälische Nachrichten, разказвайки за нашата изложба. Писахме прилежно статии и обсъждахме помежду си.  Някои участници превеждаха текстове от немски на български или обратно, тъй като паралелно на нашата изложба имаше и изложба в България.  Двете групи работеха заедно.  Говорихме си за подбора на снимки, печатахме плакати и флайери, раздавахме ги из целия град и правехме така реклама на фотоизложбата.

Мога да кажа, че това беше време на стрес, но също и чудесно и неповторимо време.  Въпреки че не си доспивахме, тъй като една част от нас се занимаваше с филма от зори до мрак, а друга част до ранни зори обработваше снимки и пишеше текстове към тях, смея да твърдя, че това бяха едни от най-хубавите моменти в живота ми.

До сега не бях изживявала толкова много хора с толкова различни мнения и представи за света да работят тaкa тясно и творчески заедно и на всичкото отгоре да станeм приятели.  И тези обстоятелства улесниха до толкова работата, че нито спряхме да се забавляваме, нито изгубихме целта ни.

В понеделник, 29ти ноември, се срещнахме за последно официално с господин Шмит и обсъдихме отново подробностите около изложбата за предстоящата седмица.  Господин Шмит ни предостави всичко необходимо за подреждане на изложбата още на 2ри декември, за да имаме достатъчно време.  Това много ни помогна, за което му благодарим.  Едновременно с подбора на снимките и с писането на текст към тях се работеше над филма.

На следващия ден, 30ти ноември, към четири и половина сутринта постигнахме една от най-важните цели, свързани с изложбата – бяхме окончателно подбрали снимките и текстът към тях беше готов.

Сега трябваше да бъдат отпечатани, което беше свършено с любезното съдействие на фирма „Франке & Франке“ от град Мюнстер.  Освен това фирма „Франке & Франке“ ни станаха партньори и ни отпечатаха флайери за изложбата, на които имаше реклама за тях (обзавеждане за хора с увреждания).  Разбрахме се с тези флайери да правим реклама както за нас, така и за тях.

В четвъртък, на 2ри декември, видяхме помещението и условията в La Vie, където бе планувана изложбата. Направихме скици на стените за окачане на снимките с приятелската подкрепа на Ивон Блументал, която имаше опит с подготовка и провеждане на фотоизложби.  Смятахме колко картини ще окачим на стената и за колко ще трябват рамки.

В петък, трети декември, бяхме от рано в La Vie, защото искахме към 18часа да сме готови, после там щеше да има друго мероприятие. Започнахме с плануването, докато Ани Велкова още работеше над филма.

Аз имах удоволствието да координирам фотоизложбата. Разпределихме задачите за следващия голям ден – кой ще осигури напитки, курабийки, салфетки, свещи, кой ще се занимава с оформянето на изложбата, кой ще се оправя с техниката за филма и презентацията.

Подредихме снимките по теми, разбрахме се кои снимки ще бъдат окачени на стената и кои ще бъдат в рамки и паралелно обсъдих с домоуправителя кое как да стои.  Уговорихме се с господин Шмит да се срещнем на следващия ден към 12часа в La Vie да изпробваме музикалната уредба и проектора за филма и презентацията.  Обясних също на господин Шмит, че журналистите ще дойдат към 19ч и поканих мой приятел-фотограф.

Господин Шмит беше положително настоен и това чуство се разпространи сред всеки от нас, особено когато снимките вече бяха окачени.

С удоволствие щях да се скрия в La Vie и да прекарам там нощта, за да мога, ако ми хрумне нещо спонтанно да мога да го изпробвам.  И все пак се почуствах щастлива и облекчена, когато другите ме взеха за ръка и заедно излязохме от La Vie към 17.45ч.  Работата над филма продължи до полунощ.  Координаторката на проекта „Ние за нас в Европа“, Ани Велкова, работи рекордно над филма в Бенохаус от 11ч до ранните часове на следващия ден.

Четвърти декември започна, когато влязох към 12ч в La Vie.  Изчистихме етажерките и платната, наредихме масите, столовете, сложихме свещи, курабийки и напитки върху масите.  Саксиите с цветя ги използвахме като разграничителни стени и по моя преценка ги местихме сто пъти докато намерим идеалното им място. Предметите, които можеха да разсеят посетителите, бяха преместени или облепени.  Замислихме се над малките неща, като табелка на входа на La Vie.

Към 17ч приключихме с подготовките и чакахме напрегнато откриването на изложбата, което значеше много за нас.  Изложбата започна към 18ч и за нея разказва Силвия Патрон.

На края искам да използвам възможността да благодаря на всички, които се включиха в плануването и подготовката на изложбата.

Заедно постигнахме много и можем наистина да се гордеем със себе си.  До сега не съм работила с толкова радост над нещо, което ме изпълва и обогатява, както работата с вас.  Всеки от вас ми беше много скъп през последните седмици и съм много благодарна, че можaх да се запозная и работя с хора като вас.

От взаимно чужди хора възникна общност, която беше толкова разнородна, че почти е смешно, въпреки това успяхме да постигнем нещо толкова голямо и съм сигурна, че заедно можем да постигнем много по-големи неща.

Докато пиша това, ми потичат сълзи, но нямам чуството, че това са сълзи на раздяла, а сълзи на радост да бъда част от това, за което се борихме.  Знам, че ще продължи и това няма да е краят.

„Раздяла с любими хора най-често е свързана със сълзи, но не означава, че нещо е отминало.“

И по тази причина не чуствам болка на раздяла, защото знам, че всички заедно ще продължим да се борим за „Нашата къща Европа“.

С обич:

Аника

Превод: Дилян Палаузов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: