Моите задачи и преживявания по време на проекта „Ние за нас в Европа“- Аника Захер

Казвам се Аника Захер и съм на 28г.  През 2004г завърших образованието си за  здравна медицинска педагошка.

За проекта ме информира моя работодател, Ане Остендорф, работеща за Амбулантни услуги, Мюнстер.

По време на личен разговор тя ми разказа за проекта и ме попита дали имам интерес да я заместя в проекта, тъй като нейното време нямаше да й стигне.

Мотивацията ми да участвам произлезе от интереса ми към работата с най-различни хора, с или без увреждания.  Оцених също и възможността да спомогна за прехода на обществото от властващия в момента концепт за интеграция на хора с „увреждане“ към концепта за социално включване (инклузия) на тези хора в обществото.

В днешното глобално общество границите са отворени и с мисълта за хората това трябва да се използва положително.  Темата за инклузията става все по-важна в Германия и Европа и се работи все повече над нейното приложение в нейния първоначален смисъл.

В сравнение с Германия прави впечатление, че други европейски държави не са достигнали наложилия се тук стандарт.  Общи срещи и разговори могат по мое виждане да доведат до разбирането в други европейски държави на започналото в Германия развитие и да го приложат при себе си.  Пример за това е развитието в Германия, което се отличава от стационарните грижи на хора с „увреждания“ и преминава в амбулантни грижи като подкрепа за водене на самостоятелен живот.


По време на работата по проекта поех следните задачи:
* активна работа по платформата; коригиране на написаните от българите статии и писането на собствени статии в отношение с проекта
* връзка с медиите при подготовката на фотоизложбата, за да събудя интереса на обществеността към мероприятието.  В тази връзка се свързах с Радио Кю, Антена Мюнстер, НаДан, Ултимо, Щерн ТВ и Радио Шпаркел.  Последното представи по моя инициатива петнадесетминутен блок свързан с Инклузията, където беше направена и покана за нашата предстояща фотоизложба.

Началото на ноември 2010 потърсих подходящи помещения за изложбата и при ЛА Ви в кв. Гивенбек намерих за всички участници едно много добро решение.

С това поех и координацията на фотоизложбата.  Имаше редовни срещи с ръководителя на ЛА Ви, който ми помогна, освен всичко останало, и при рекламирането на фотоизложбата.

Участвах оживено на интернет срещите на екипа при подбора на снимките и внимавах всички участници в проекта да участват при вземането на решения.

Взех участие и при писането на текстовете описващи снимките.  Поех и разлепянето на плакатите и раздаването на брошурите за изложбата.  С удоволствие окачих снимките в изложбената зала.  Доказах и способностите си при координацията за протичането на изложбата.

Като цяло мога да кажа, че за мен в рамките на проекта се отвориха много нови сфери на работа и задачи, с които се занимавах въодушевена.

Беше ми ясно, че си струва, да стоя активно зад потребностите над другите хора и че всеки човек може да даде своя принос за едно по-добро общество.  Убедена съм, че това схващане ще повлияе благоприятно над моето по-нататъшно професионално развитие и ще ме направи по-уверена в работата ми, която се уповава на мисълта, че всеки може сам да определя живота си.  Тези мисли мога сега, след работата ми при проекта „Ние за нас в Европа“, да ги предам навън още по разбираемо и уверено и да насърча другите да мислят и действат по същия принцип.

Аника Захер

Сърдечни благодаростти за превода на Дилян Палаузов!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: