Моите задачи и опит в проекта – Табеа

В рамките на транснационалната младежка инициатива „Ние за нас в Европа“, чиято кулминация беше девет дневната среща в началото на септември 2010г. между германските и българските участници в гр. Мюнстер, научих много неща, полезни за живота.  Преди да ги изложа искам да спомена моите задачи в рамките на проекта:

Написах заедно с другите немскоговорящи участници обръщение към медиите за нашата среща, при което се стигна до интензивен обмен на идеи и мисли.  Този процес много ме обогати. Подкрепих нашата българска инициаторка на проекта при съставянето на писмо до член на европейския парламент, г-н Стоянов, когато се сблъскахме с липса на (политически) представители от българска страна, непосредствено преди срещата през септември.

Насърчих много хора от моето обкръжение да участват в анкетата Инклузия и безвъзмездна работа. Помогнах при дискусията за нашата фотоизложба и представих проекта при един университетски семинар за европейската идея през XXI век.  За мен беше много важно моите колеги да се запознаят с идеята за активно гражданство по-отблизо, така както аз я разбрах по време на проекта. Европа, така научих чрез моето участие в транснационалната младежка инициатива, не е абстрактна политическа и предваритело зададена консрукция, възниква в резултат на нашите конкретни предложения, нашата воля и нашата готовност да са включим при сформирането на актуалните ценности в живота.  Ако искаме нещо да се промени, трябва да сме тези, които правим стъпката в желаната от нас посока.  Чрез нашите отделни резултати можем да покажем на другите, че си струва да се борим за нашите потребности и съграждани.  Проектът е по мое наблюдение отличен пример, че този подход наистина работи.

Освен всичко друго обстоятелството, че бях единствената участничка в инвалидна количка, ми даде привилегированата задача да насочвам групата непряко, просто чрез моето присъствие, на практическата страна на инклузията.  Чрез мен бяха забелязани например липсващи рампи при обществения транспорт и липсващи тоалетни в заведенията за обществено хранене.  Ако не бях там, това едва ли щеше да бъде забелязано и нямаше да бъде обсъдено толкова експлозивно и остро в контекста на културните различия на двете държави – Германия и България.  Това беше цялостно един полезен опит за мен – обмена с хора от една за мен дотогава непозната държава и то по тема, която ме занимава през моя живот.  Това беше обогатяващо и хубаво и приех моите български съратници като много топли и сърдечни хора, при които езиковата бариера не беше проблем при общуването.  За това им се удивих и ги оцених, защото в комуникацията, това ми беше познато, в начините за споделяне на собственото усещане и личните житейски обстоятелства, точно там е ключът към инклузивното общество.

Табеа Михел

Сърдечни благодаростти за превода на Дилян Палаузов!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: