Моето участие и поглед назад в проекта „Ние за нас в Европа“!

14/02/2011 — Yani:

Смаяна съм и в същото време невероятно щастлива, че участвах в проекта, тъй като това беше и училище на живота. Трябва да допълня, че нямаше да се справя с всичко, ако не бяха участниците, с които тясно работих. Проектът „Ние за нас в Европа“ стана част от живота ми, откакто чух за него. Бях очарована от идеята, но в началото имах трудности да възприема мисълта и мотото на проекта „Нищо не пада от небето“. Имах трудности да възприема, че това което искам, т.е. целите на проекта, зависи от мен, от моите собствени действия. Имах отново и отново вътрешна борба как ще се развият нататък нещата и това доведе при работата от части до неуспехи и грешки, от които пък научих наистина много. Така че трябва да кажа, че от една страна разбрах, че нося голяма отговорност за моите действия, a от друга страна разбрах колко е важно да се работи с други хора в екип. Защото винаги ме усещат, когато нещата при мен не вървят добре. Ние чудесно се допълнихме взаимно. Искам да ви съобщя, че до толкова се задълбочих в темите на проекта, че при мен се получи чрез практиката промяна в личен аспект. Никога няма да забравя какво научих: да бъда съзнателен гражданин на eвропейското семейство, да работя по-доре в екип, да работя над начините ми да общувам, да поемам отговорност, да действам премислено, да се поставям по-добре в положението на другия и да показвам повече инициатива.

Приносът ми към проекта беше:

– при избора на участници за проекта; организация на голяма част от срещата през септември. Намиране на помещения за нашата работа, за театралната постановка, както и залата на академическия съвет за официалната дискусия, намерих къде да пренощуват участниците от България и проведох цялата акция с попълване и подписване на формуляри свързани с престоя им.

В блога опреснявах списъка на статиите; оправях статии в блога и в платформата и оправях разположението на снимки в статиите; писах редовно статии и учaствах в платформата във вътрешната кореспонденция; качих снимките със съответните текстове от фотоизложбата през декември в новата платформа; от части разпределях задачи кой каква статия да пише или обнародва, след като се посъветвах с Ани или Светлана; работих също и с отделните участници за да им обясня и покажа как може да се работи с блога и платформата; от самото начало изпращах покани, за да се включат потенциално заинтересовани.

– при разпределянето на плакати и брошури преди срещата през септември и преди фотоизложбата

– по отношение на темата ни „Инклузия“ и „Активно европейско гражданство“ проведох с помощта на въпросника на Силвия Патрон четири интервюта:

С Биргит Едлер>>> http://europajugend.wordpress.com/2010/08/10/13/

Юрген Нигеман>>> http://europajugend.wordpress.com/2010/08/10/1/

Аня Щелинг>>> https://europajugendbg.wordpress.com/2010/08/24/anqshteling/

Уговорих срещи и с помощта на интервюираните обработих интервютата, преди да ги обнародвам.

– намерих допълнително финансиране от АСтА (под формата на печатане и копиране) и от „Франке&Франке“ (под формата на отстъпка при печатането на снимките): В този смисъл използвахме съответно нашите възможности да печатаме брошури, плакати, както и снимките за фотоизложбата. Чрез контакта с „Франке&Франке“, който направих по идея на Светлана, получихме нов партньор за реклама, с когото заедно създадохме нови брошури, за да разпространим нашата идея за инклузия.

– Говорих с декана и спечелих ФХ Мюнстер като официален партньор и те ни подкрепиха с помещения, които иначе биха стрували 600евро. Спечелих и други наши партньори – АСВ и АСтА – Университет Мюнстер (от АСтА също и финансиране от 210 евро за печатане и копиране) и Български академичен клуб „Паисий“.

– Свързах се с дружеството „Цугфогел“ и с госпожа Фауст уговорих участието на дружеството в нашата среща през септември.

– Участвах в срещата през септември и на фотоизложбата през декември 2010 и при огранизацията на всички дейности, които се случиха по време на проекта. Двете мероприятия ме докоснаха дълбоко и играха централна роля в наученото от мен чрез проекта. Целият обмен на информация и взаимодействието един с друг бяха много интензивни и от тях можеше да се научи много.

– в началото правих превод на статии; анкетите на български и немски, разпространих интернетадресите на блога и платформата; участвах при измислянето на текстове за фотоизложбата и при подбора на снимките; издирих статии, които бяха публикувани в медиите за нашата инициатива; участвах малко при оформянето на плакати и брошури и са занимавах с печатането им при АСтА; както и с печатането на снимките при „Франке&Франке“;

– Поддържах контакта с българската група, особено през последния месец се постарах да ги подкрепя при разпространението на идеите на проекта в медиите, да ги насърча да пишат статии в платформата и в блога и най-накрая да намеря финансова подкрепа при АСтА и „Франке&Франке“ за обложките на дисковете.

Опитът събран чрез проекта „Ние за нас в Европа“ беше и е много важен за мен. Опознах се по-добре. В много отношения се преоткрих: как и къде трябва да работя над себе си и с какво мога да се гордея. За мен беше много важно да си поставя за цел и в бъдеще да действам по-активно и по-отговорно; и едновременно да работя с повече разбиране в междукултурна среда с различни хора.

Намирам принципно, че подобни проекти ни правят борци в живота. Въпреки страха човек продължава: Във филма „Полярният експрес“ чух нещо, което много подхожда към моя опит с инициативата: „Все едно е на къде пътува влака, важното е човек да се качи“. За мен най-важното беше, че се качих и тогава бях изведнъж на „северния полюс“. До колкото си спомням от филма, децата получиха билетите за обратния влак с едно послание. Моето лично послание от качването ми във влака беше: да намирам справедливи решения; да поемам отговорност; да премислям какво правя. Благодаря на всички!

Движим се в правилната посока, тъй като занимахме отново и отново толкова много хора с темата за инклузията. Дори и тези, които за пръв път чуха думата „Инклузия“, питаха за нейното значение и се сблъскаха със смисъла и значението й. Не е много, но е малка стъпка – хиляда малки стъпки от много хора не правят само дълъг път в правилната посока, но и дебел, широк кръг, който може да се разтегне по цяла Европа. Това беше точно и нашата цел да обърнем по различни начини внимание на хората към проблеми на обществото; да ги накараме да се ангажират за него; с любов; по-дейно; по-ентусиазирано и с повече любопитство. И по мое мнение се справихме. България и Германия знаят днес повече за инклузията в сравнение с „вчера“, преди проекът „Ние за нас в Европа“ да се осъществи. Цялата работа по проекта „Ние за нас в Европа“ е една незабравима част от моя живот, пълна с предизвикателства и приятни моменти!

Благодаря от сърце!

С най-добри пожелания

Яница Граченова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: