„Ние за нас в Европа“ – мисля и действам…

Здравейте, тук ще изложа моите впечатления и изживявания от участието ми в проекта „Ние за нс в Европа“. Изминалата 2010 г. за мен беше изпълнена с много промени и положителни емоции. Една от тях бе участието ми в транснационалната младежка инициатива „Ние за нас в Европа“.

Никога не съм си представяла, че ще имам възможността да работя с и за хора с увреждания и в неравностойно положение. Когато започнах работа в социалната сфера, бях много скептично настроена към моята реализация в тази посока. Мотивираха ме амбицията и желанието за живот на тези хора. Една от причините да реша, че ще продължа да се занимавам със социална дейност и с проблемите на тази група хора бе и този проект. Когато ми предложиха да участвам, веднага казах „да“, без изобщо да се замислям. Впоследствие обаче започнах да се колебая (което е типично за зодия „везни“ ). Мислех си, че това не е за мен, че няма да издържа психически на такова натоварване, НО в крайна сметка си казах “правя каквото искам, пък да става каквото ще“. И не съжалявам. Освен че имах възможността да представя дейността на един от основните партньори, от името на който участвам, Фондация „Подкрепа за реализация“, тази инициатива ме накара да мисля и действам по друг начин като европейски гражданин. Вече не гледам на хората с увреждания със съжаление, а като на достойни и равноправни граждани.

През трите етапа на проекта работих в екип с прекрасни млади хора, амбицирани и мотивирани за промяна в съзнанието. В инициативата участвах със следното:

Прочетете остатъка от публикацията »

07.09.2010г. – Подпомагане на местния социален ангажимент

На 07.09.2010 г. в Института по социология към Мюнстерския университет се състоя среща на участниците по проекта “Ние за нас в Европа” с г-жа Дорис Рютер, пълномощник по въпросите на хората с увреждания за град Мюнстер, Вестфалия. По време на срещата г-жа Рютер представи подробно работата на Комисията за подпомагане на инклузията (включването) на хората с увреждания в град Мюнстер. Подробното представяне не беше семпла или скучна презентация, а любопитно и интересно словесно и визуално запознаване с нещата. Първоначално бяха предоставени статистически данни за жителите на град Мюнстер и колко от тях са хора с увреждания. Програмата беше съвкупност от информация, целяща запознаване с идеята на срещата и информация за град Мюнстер за хора, които за първи път се запознават с този различен и вълнуващ по своему град.

На базата на възможностите, които предлага, град Мюнстер е определен като “най-добър град за живеене”, а за мен беше тръпка да се разходя из улиците и булевардите му и лично се убедих, че заслужено е определен за такъв.

Друга част от презентацията беше конкретно дейността на Комисията. Както разбрахме, тя се състои от 21 участници. Те са разделени на 3 групи: политически ангажирани лица (5); хора с увреждания (13+1), като 8 човека са представители на хора с увреждания и 5 работни групи; 1 представител на възрастните хора и 1 представител на Дружества, финансиращи групите от хора с увреждания. Членовете на втората група могат да бъдат с: физически увреждания; слепи; глухи; трудно чуващи; хора, които имат проблеми с ученето; хора с психични увреждания; хора с хронични заболявания; жени и момичета с увреждания.

Прочетете остатъка от публикацията »

Участие в телевизионното предаване „М като мога“ на 01.10.2010 г.

На 01.10.2010 г. от 21.15ч. по местната „Телевизия Видин“ се излъчи телевизионното предаване „М като мога“, инициирано от фондация „Подкрепа за реализация“, в което в рамките на 20 минути представих проекта „Ние за нас в Европа“. Два дни преди това, на 29.09.2010 г., дадох интервю по същата тема на репортер от споменатата по-горе телевизия, но то беше около 5 минути и беше излъчено във вечерната информационна емисия.
Предаването „М като мога“ беше излъчено на живо. Предварително имах възможността да си подготвя някакви ориентиращи въпроси, тъй като водещият не беше много наясно с проблематиката. Първият въпрос, който ми зададе, беше „Бихте ли ни разказали нещо повече за проекта “Ние за нас в Европа” – каква е идеята му; кои са участниците, как се реализира?“ Отговорът ми беше свързан с изясняване на въпроси относно целта на проекта, целта и амбициите на организаторите и на нас като участници; кой финансира проекта; къде се провежда; кои са партньорите; какви хора участват.

Прочетете остатъка от публикацията »

Защитен: Доклад на българската група относно представянето на фондациите „Подкрепа за реализация” и „Огънят на Орфей” на на 6 и 7 септември по време на срещата в Мюнстер

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Публикувано в Вътрешна комуникация, Развитие на младежкия проект. Въведете вашата паролата, за да видите коментарите.

Интервю с Димитрина Данаилова

Интервю с Димитрина Данаилова, на 25 години, счетоводител, гр. София

С какви трудности сте се срещали при общуването с хора с увреждания?

Преди всичко трудностите са свързани с контакта при общуване  с тези хора. Трябва да откриеш подходящ начин, за да се избегнат неволни наранявания с жест или дума, и да се получи приятно и комфортно общуване и за двете страни.

Каква помощ бихте желали да Ви бъде оказана?

Помощ преди всичко очаквам по отношение на социалното интегриране в обществото на хора с увреждания. Това за мен означава съществуването на специализирани учреждения със съответните специалисти (доктор, психолог, трудотерапевт), които да подпомогнат прогресивното развитие на хора с увреждания.

Бихте ли се включили в курсове, които да Ви подготвят да правите упражненията в домашни условия?

Да, бих се включила.

Бихте ли включили свой познат с увреждане в специализирани продължителни програми за физическо развитие?

Да, при съгласието на самия участник в програмата.

Смятате ли, че деца с увреждания могат да участват в образователния процес наравно с другите?

В зависимост от степента на увреждане. Има деца, които изискват специални грижи, и тяхното участие в образователния процес наравно с другите би затруднило тяхното развитие в бъдеще.

Кое е по-подходящо: изграждане на специализирани детски градини и училища, или адаптиране на вече съществуващите?

И двете инициативи са подходящи в зависимост от съответните нужди на децата. Адаптирането на вече съществуващи градини ще подпомогне и образователната инициатива на обществото в посока разбирането и приобщаването на хора с увреждания. Специализираните детски градини от своя страна ще подпомогнат развитието на деца с по-сериозни и изискващи специално внимание проблеми.

Смятате ли, че заниманията с изкуство (изобразително изкуство, музика, танц и др.) допринасят за лечението и развитието на хора с увреждания?

Да, помага за цялостното лечение и развитие на тези хора. Тези занимания ги карат да се чувстват по-пълноценни и сигурни в себе си.

Кое е по-подходящо като реакция спрямо такива хора: да бъдат обграждани със специални грижи и внимание или да се стимулира тяхната самостоятелност и инициатива?

Отново отговорът ми е съобразен с вида и степента на увреждане.

Какво да е отношението към хора с увреждания?

Трябва да се подхожда с разбиране и внимание, но не и със снизхождение и подценяване.

Бихте ли се включили в проекти, които помагат за промяна на сегашното разбиране и отношение към проблемите на хора с увреждания?

Да, бих се включила. Имам пряката възможност да разбера, че в България има силно изразена дискриминация спрямо хората с увреждания. Самото общество няма необходимата култура, за да разбере тези хора и да съумее да общува на необходимото ниво с тях. Подкрепям инициативи за образователни курсове в тази насока. Разбирането и отношението към тези проблеми се изразява не само в морална гледна точка. Необходимо е да съществува и материалната база и инфраструктура, предразполагащи интегрирането и доброто развитие на хората с увреждания.

Публикувано в Интервюта, Социално. 1 Comment »

Интервю с майка на дете с ДЦП

Интервю с майка на дете с ДЦП, на 56 години, учителка, гр. Видин

С какви трудности сте се срещали при раздвижването  и рехабилитацията на дете с увреждане?

Трудностите са от липсата на подходящи условия в домашна обстановка, за да се затвърди постигнатото в салона по рехабилитация, липса на уреди.

Каква помощ бихте желали да Ви бъде оказана?

Помощ и консултации по отношение на интериорните промени в жилището на човека с увреждане.

Бихте ли се включили в курсове, които да Ви подготвят да правите упражненията в домашни условия?

Бих се включила, въпреки че съм запозната с различните комплекси от физически упражнения.

Бихте ли включили свой познат с увреждане в специализирани продължителни програми за физическо развитие?

Да, бих го включила в такива програми.

При какви условия?

При условие, че желае да бъде включен.

Смятате ли, че деца с увреждания могат да участват в образователния процес наравно с другите?

Да, смятам, че могат да участват наравно с другите деца.

Кое е по-подходящо: изграждане на специализирани детски градини и училища, или адаптиране на вече съществуващите?

И двата типа са подходящи, зависи от степента на увреждане на лицето.

Смятате ли, че заниманията с изкуство (изобразително изкуство, музика, танц и др.) допринасят за лечението и развитието на хора с увреждания?

Заниманията с изкуство изключително много допринасят за развитието на хората с увреждания.

Кое е по-подходящо като реакция спрямо такива хора: да бъдат обграждани със специални грижи и внимание или да се стимулира тяхната самостоятелност и инициатива? Какво да е отношението към хора с увреждания?

Трябва да се стимулира тяхната самостоятелност. Отношението към тях да е без предразсъдъци.

Бихте ли се включили в проекти, които помагат за промяна на сегашното разбиране и отношение към проблемите на хора с увреждания?

Бих се включила с някои идеи, заимствани от моя скромен опит в ежедневието.

Интервю с Весела Славчева

Интервю с Весела Славчева, на 24 години, икономист, гр. Видин

Как разбирате понятието „хора с увреждания“?

Хората с увреждания са различни от всички нас. Всички те имат някакъв проблем (недъг), който ги прави неравностойни на заобикалящите ги хора.

Какви видове увреждания са Ви познати?

Физически, умствени увреждания.

Смятате ли, че тези хора се нуждаят от специални грижи в ежедневието си?

Хората с увреждания се нуждаят от специални грижи в ежедневието си, независимо от какъв тип са уврежданията им.

Какви по-специално?

Ако проблемът е от физически характер, грижите са свързани с обслужването им в ежедневието; ако проблемът е психически, то грижите са предимно с медикаменти (лекарства), както и ежедневни консултации с подходящ специалист.

Смятате ли, че хората с увреждания могат да бъдат пълноправни членове на обществото?

Да.

В кои сфери на обществения живот могат да бъдат включени?

В научната сфера, в сферата на изкуството.

Как да бъдат включени?

Целенасочено биха могли да бъдат включени чрез обществена програма за интгриране на хората с увреждания в обществения живот. Да бъдат предвидени определен брой работни места, които по право да се заемат от способни, подходящи за изискванията увредени хора.

Предложете професии, които според Вас са подходящи за хора с увреждания?

Всички професии, при които не се изисква физичеко усилие са подходящи за хора с физически недъг.

Имали ли сте личен контакт с хора, които под една или друга форма са увредени?

Да.

Случвало ли Ви се е да се ангажирате повече или по-малко с проблеми на хора с увреждания?

Не, не ми се е случвало.

Запознати ли сте с проекти на Европейския съюз или други институции и организации, свързани с хората с увреждания?

Не съм запозната.

Какво е личното Ви отношение по проблема?

Хората с увреждания се нуждаят от специални ежедневни грижи, които да им помогнат в някаква степен. Не съм запозната в детайли с проблема. Смятам, че отношението към тях не трябва да е пренебрежително или пък проблемът им да е омаловажаван. Би трябвало да се възприемат като пълноправни членове в държавата и да не им се отказва правото да заемат работни позиции. Обаче смятам, че тези разсъждения са само на теория, действителността е друга. Не съм наясно дали се полагат необходимите грижи в достатъчна степен.