Среща в Община Пловдив

Здравейте на всички !

Искам да се извиня за забавянето на статията, тъй като събитието се проведе на 26.01.2011, но имах здравословни проблеми и бях възпрепятствана да споделя с вас за срещата ни с представители на местната власт и на местни неправителствени организации.

През декември с Евгения Тагарева бяхме поканени на среща на Обществения съвет за съдействие и контрол при изпълнение дейностите по „Стратегия на Община Пловдив за равни възможности на хора с увреждания 2009-2011”. За съжаление обаче беше малко преди Коледа и повечето хора бяха възпрепятствани да присъстват. Все пак ни беше дадена възможността да представим проекта, но единодушно се реши, че ще е по-разумно да се организира още една среща след празниците, а именно тази на 26.01. Тогава за щастие и Вики беще в Пловдив, така, че имахме възможността да отидем и трите в Общината – Евгения, Виктория и аз. Прилагам и писмото, с което бяхме поканени повторно, за да можете да видите какво е било на дневен ред за обсъждане:

Прочетете остатъка от публикацията »

Финална равносметка

Измина вече почти една година откакто съм част от проекта „Ние за нас в Европа”, който е към своя край. Сега спокойно мога да погледна назад с носталгия и да си дам равносметка за наученото и придобития опит.

Пред собствените ми очи „Ние за нас в Европа” се разви от идея през конкретни стъпки за осъществяването й до един много успешен младежки проект. За това и започнах все повече да вярвам, че може всичко да се постигне с упорство, вяра и труд, защото го видях на практика, и смятам, че това ще ми е полезен опит и вдъхновение за това как мога и аз да създам свой проект в бъдеще.

За мен идеята за иклузията беше напълно нова в началото на проекта. Но след първия етап, когато се запознавахме с тематиката чрез обмен и търсене на информация, осъзнах, че това е единственият начин хората с увреждания да водят самоопределен начин на живот, какъвто водим ние. Станах и по-чувствителна към тази тематика, вече забелязвам някои неща в България, за които преди не съм се замисляла като например как въпреки, че има специално пригодени рампи в повечето автобуси, не се спира на подходящи места, а не е никакъв проблем да се прави, а е въпрос на нашето отношение към проблема.

Прочетете остатъка от публикацията »

Интервюта

Скъпи читатели,

искам да споделя с вас две интервюта, дадени от Александър Марков (участник в „Ние за нас в Европа“) за две български радиа. В тях той разказва за проекта и всичките му етапи – от онлайн обмена в блоговете, през срещата в гр. Мюнстер до направата на документален филм ( за повече информация виж https://europajugendbg.wordpress.com/2011/01/21/12-2/ ), който цели споделянето на опит с хората. Сашо разказва и своите лични преживявания, размисли и усещания по време на някои от най-ключовите уъркшопове в рамките на срещата. Ако искате да разберете повече за „Ние за нас в Европа“, чуйте интервютата. Станете съпричастни ! Нека заедно да спомогнем за изграждането на едно по- толерантно общество.

78100

Interview-Alexander

Документалният филм за „Ние за нас в Европа“

Здравейте, скъпи приятели.

С най-голямо задоволство можем да ви съобщим, че документалният филм, отразяващ проекта „Ние за нас в Европа“, и по-специално срещата в град Мюнстер през септември 2010, вече може да бъде гледан онлайн .

От българската група искаме да изразим своята благодарност към немската група за тяхната отдадена работа по филма и за жертваното лично време в името на постигането на една благородна цел – а именно разпространяването на идеята за инклузията и достигането й до колкото се може повече филма. Страхотна работа ! Пресъздали сте духа на срещата по много точен начин. Сега се надяваме да можем да докоснем повече хора чрез него.

Театралната постановка или за магията на създаването.

В програмата на проекта беше заложено, че ще изпитаме нещо ново за повечето от нас. Това беше участието ни в театрална постановка, която имаше за цел да трансформира нашите емоции и преживявания по време на срещата в Мюнстер в нещо артистично, подходящо за широка аудитория . Концепцията щеше да се изготвя на място. Беше ми много любопитно как ще се състави концепция, ще се проведат репетиции, ще се съгласува игра и музика и ще се изиграе представление само за два дни. Даже ми се струваше невъзможно. Но постановката надмина очакванията ми многократно и се получи нещо прекрасно с общи усилия.

Задачата да ни помага да извървим този нелек път беше поета от Марк Хунен – социален и театрален педагог, работещ в Лондон. Два дни подред бяхме оставени в ръцете на един изключително широко скроен и талантлив човек. Беше истинско щастие да се работи с него, дори и за толкова кратко време. Още в началните минути на нашето познанство той ни подреди със столовете ни в кръг – най – равноправната позиция. След редица игри за опознаване и загряване, Марк влезе в нашия кръг с бутилка от минерална вода в ръце. Той каза, че това била Кати. Последва, разбира се, моят леко скептичен поглед. Марк продължи и ни обясни, че това е нашата героиня и остави празната бутилка по средата. Всеки от групата по желание можеше да влиза вътре в кръга, да гушка или там каквото иска да прави с Кати, докато разказва нейната история.

Прочетете остатъка от публикацията »

Обобщени резултати от анкетите

I. БлокИнклузия (включване)

I.1. Имате ли контакт с хора с увреждания?

 

Отговор „не” – 15, отговор „да” – 30 като от тези 30 5 имат увреждане, 13 имат роднини с увреждания, 15 имат приятели с увреждания, а един посочва, че преподава на такива деца.

I.2. В каква степен се ангажирате за разрешаването на проблемите на

хората с увреждания?

Прочетете остатъка от публикацията »

Хоф Холц – или как МОЖЕ нещата да стават

Здравейте на всички читатели.

Намерих си това писание в тетрадката от Мюнстер и реших да го споделя с вас. То е за иновативния социален проект Хоф Холц в Гелзенкирхен, който посетихме на втория ден от престоя ни в Германия. Разширявала съм го и с мисли, които ми идваха на момента. Ще се радвам да разбера какви мисли е породил у вас Хоф Холц…

“Hof Holz” – Гелзенкирхен

 

(Или разказ за това как понякога желанието и креативността са по – важни от многото средства за създаването на нещо хубаво)

 

Рано сутринта пристигаме в Гелзенкирхен.  Това нито малко, нито голямо градче се намира в сърцето на всеизвестната Рурска област и е било основано предимно от минни работници. Тази работническа атмосфера се е запазила и до днес, въпреки че има и модерни примеси, които придават на градчето уникален вкус.

А ето че точно в центъра няма типичните лъскави бизнес сгради, а голям озеленен комплекс „Hof  Holz”- където живеят и работят хора с увреждания.

Влизаме и на вратата ни посреща нашият екскурзовод. Минаваме кръгом от ляво надясно през по–важните места. Първо кафенатата, от които те отблива миризмата на бира и наденички. Тези заведения печелят главно от туристи, които идват да посетят този иновативен самоиздържащ се комплекс – за сега единствен в света. А и знаят, че парите, които дават, няма да отидат в джоба на някой алчен чичко, а ще спомогнат на хората (с увреждания) да водят един самоопределен начин на живот и да се чувстват щастливи.

Прочетете остатъка от публикацията »