Интервю с Любомира, 28 години

Как разбирате понятието „хора с увреждания”?

Хора, които по един или друг начин (по рождение или вследствие на инцидент) са увредени физически или умствено.

Какви видове увреждания са Ви познати?

Запозната съм с много видове увреждания, тъй като медицината ми е хоби.

Смятате ли, че тези хора се нуждаят от специални грижи в ежедневието си?

Да, нуждаят се – взависимост от степента на инвалидност.

Ако отговорът е „да”, избройте какви грижи.

Като започнем от чисто финансова помощ за тези, които нямат възможност да се трудят; минем през частична или цялостна подкрепа по отношение набавянето на медикаменти; и стигнем до реална, физическа и психологическа помощ – както за справяне с физически дискомфорт и невъзможност за самостоятелно ползване на инфраструктурата на заобикалящата среда, така и помощ в посока усещане за пълноценност и интегриране в обществото.

Смятате ли, че хората с увреждания могат да бъдат пълноправни членове на обществото?

Да, могат. Стига да им се даде шанс и те да имат желание да го постигнат. Процесът е двустранен. И, разбира се, зависи от степента на увреждането.

В кои сфери на обществения живот могат да бъдат включени?

Почти във всички сфери, според вида увреждане и личните качества.

Как да бъдат включени?

Когато обществото спре да гледа на тях като на излишен товар, а като пълноправни членове, които, макар и в по-неизгодно положение, имат с какво да допринесат за обществото.

Предложете професии, които според Вас са подходящи за хора с увреждания.

Професии, които не включват в себе си 100% изискване (поради техния характер) на пълна физическа и психическа изправност.

Имали ли сте личен контакт с хора, които под една или друга форма са увредени?

Косвено – да.

Случвало ли Ви се е да се ангажирате повече или по-малко с проблеми на хора с увреждания?

Косвено – да.

Запознати ли сте с проекти на Европейския съюз или други институции и организации, свързани с хората с увреждания?

Да.

Какво е личното Ви отношение по проблема?

Кой от всичките проблеми? Тук се изисква повече конкретика.

Advertisements

Интервю с Ивайло, 22 г., студент

Как разбирате понятието „хора с увреждания”?

Очевидно става въпрос за комплексно понятие, донякъде от евфемичен характер, но всъщност по-точно и широко от доскоро използваното приоритетно – „инвалид“. По-точно е, защото аспектите в медицински план съвсем не бива да ни вълнуват като неспециалисти, особено като се има предвид, че хората страдат от разнообразни увреждания, между които често няма никаква явна връзка или обща основа. Това, което ги обединява в съответната група, е преди всичко положението им в обществото. Затвореността на тази многочислена общност определя обособеността й, а оттам различните форми на дискриминация, на които става обект.

Какви видове увреждания са Ви познати?

Преди всичко, те трябва да бъдат разделени на увреждания по рождение и такива, придобити по-късно в резултат на битови, трудови и др. инциденти. Двете положения обикновено изискват различни подходи и усилия при превенцията и лечението, както и при социалната интеграция. От гледна точка на грижата и достъпността й никаква разлика не може да бъде правена.
Смятате ли, че тези хора се нуждаят от специални грижи в ежедневието си?

Бих казал, че преди всичко се нуждаят от грижи преди ежедневието си като такова, преди да влязат в категорията „хора с увреждания“. Ако отворите сайта на СЗО, ще откриете нещо, което отдавна се е наложило сред специалистите: най-доброто, най-безболезненото и в крайна сметка най-евтиното лечение е превенцията. Това схващане е в краен противовес на модерната у нас напоследък идея за спешни центрове в цялата страна, вместо завършени болнични заведения с лекари по места. Съвременната медицина може да „предвиди“ или лекува голяма част от уврежданията по рождение, а съзнателно обществено усилие би повишило сигурността на жизнените пространства. От ключово значение е обезпечаването на безопасността на трудовия процес. Високото ниво на трудови злополуки в ЕС и особено у нас е признак за недопустима изостаналост. Това са специални грижи, които често остават на заден план.
Ако отговорът е „да”, избройте какви грижи.

В случаите, когато превенцията не е ефективна, обществото трябва да насочи необходимия ресурс, за да предотврати изолацията или изключването на хората с увреждания. Естеството на грижите е въпрос от компетенцията на специалистите. Останалите можем да положим една грижа за себе си, освобождавайки се от вкоренените предразсъдъци към хората с увреждания и особено идеята, че вложеният за интеграцията им капитал е хвърлен на вятъра. Това не е вярно от икономическа гледна точка, а в човешки план е просто чудовищна мисъл.
Смятате ли, че хората с увреждания могат да бъдат пълноправни членове на обществото?

Близо 1/6 от населението в трудоспособна възраст в Европа спада в тази категория. Истината е, че такава голяма група просто не може да не бъде пълноправно въвлечена в обществения процес. Мнозинството от тези хора страдат от увреждания в леки форми, които изискват неголямо усилие при наличие на желание и липса на предубеденост, за да бъдат превъзмогнати в една удовлетворителна степен.
В кои сфери на обществения живот могат да бъдат включени?

Ще изневеря на стила дотук с един пример. Всеки, който е бил наблюдателен, докато е пътувал из страната, е забелязал някоя от многото запуснати сгради на Съюза на глухите – това са били производствени помещения, приспособени за нуждите на хората, които работят в тях, но за съжаление са били разрушени в разгара на финансовите бури от края на миналия век. Необходима е целенасочена работа от страна на НПО и публичните институции за възстановяване на подобни интеграционни практики. Известно е, че солидарността в обществото се поражда от индустриалното разпределение на труда, а изключените от трудовия процес са с ограничен достъп до изградените солидарни връзки. Не можем да очакваме от частния сектор да решава такива проблеми, защото той по закон е длъжен да се грижи приоритетно за баланса си в края на годината, а не за проблемите на социалното изключване.
Как да бъдат включени?

Както казах, нужно е усилие от страна на сдружения с идеална цел, каквото в крайна сметка би трябвало да бъде и държавата. Дори в най-краткосрочен план може много да бъде направено чрез осигуряване на човешки ресурс за постоянна грижа, допълнителни медицински грижи и безплатни пътеки към здравната каса, повишаване на достъпността на околната среда и приспособяване на работното място.
Предложете професии, които според Вас са подходящи за хора с увреждания.

Хората с различни увреждания биха се справяли с различна работа. Погледнато по-отдалеч, днес, когато свеждаме въпроса за пенсионната реформа до намаляване на броя на получаващите пенсии, бихме могли да разгледаме друго обстоятелство – защо да не променим съотношението между работещи и неработещи? Малцина биха избрали самоизолация, в случай че им бъдат осигурени подходящи условия за достоен труд. За да дам все пак конкретен пример, трябва да спомена една от формите на дискриминация, която ЕК забелязва, за разлика от повечето правителства – тази в образователните институции, които често пъти са недостъпни и непригодени физически и академично за хора с увреждания. По-логично е хората с физически проблеми да се насочват към наука и образование, изобщо –  сфери на ума, но това изисква известно усилие от институциите. Стивън Хокинг в областта на природните науки и Тони Джуд, например, в хуманитарните дълги години бяха световни авторитети, макар и стаени в парализираните си тела.
Имали ли сте личен контакт с хора, които под една или друга форма са увредени?

Индивидуалният ми опит не е по-голям от този на всеки обикновен представител на обществото ни. Тоест, доста е скромен. Един от придобитите ни предразсъдъци – не само в тази посока – е да замитаме различията под постелката или обикновеното им игнориране. Щом бедните, малцинствата или емигрантите са натикани в гетата в покрайнините на градовете, каква интеграция да очакваме за хората с увреждания? В основа на това разделяне чрез невидими стени стои убеждението, че съществуващите проблеми са само онези, с които се запознаваме непосредствено. От гледна точка на социалната екология това мислене е катастрофално.
Случвало ли Ви се е да се ангажирате повече или по-малко с проблеми на хора с увреждания?

Не директно, но съм се ангажирал в обществения дебат по проблема, доколкото това е възможно. Ще дам два примера. В центъра на столица има построена огромна рампа за инвалиди, която води до винаги заключена врата. Всичките й функции се изчерпват в това на нея да стои фирмата на „благородния дарител“. Това, разбира се, не е никаква рампа, а рекламно съоръжение. Друга широко тиражирана манипулация беше миналогодишният „дебат“ с лифта в НП „Рила“, който трябваше да направи красотата на природата по-достъпна. Според инвеститорите езерата щели да станат място, на което хора с увреждания могат да почиват от тежкото си ежедневие. Колко благородно! За съжаление, качването на лифт изисква известна пъргавина и планината днес е достъпна за тях точно колкото и преди. Това са само два случая, в които страданието на хората е употребено в услуга на нечии интереси. Мисля, че всички трябва да се ангажираме с недопускането на подобни злоупотреби.
Запознати ли сте с проекти на Европейския съюз или други институции и организации, свързани с хората с увреждания?

Конкретните проекти на ЕС трябва да са познати на публичните институции и неправителствени организации, които се занимават с тях. Доколкото знам, дори по програма „Младежта в действие“ могат да се печелят проекти, свързани с нашия въпрос, но информираността е все още доста ниска. Това, което е важно да знае всеки, са характеристиките на проблема, които ЕК обособява – намирането на работа, приспособяването и запазването на работното мястото, достъпа до образование през целия живот за всички и възможността за независим – т.е. неунизителен – живот. Това не са някакви невероятни неща, а съвсем постижими цели, които обаче в просветените ни общества рядко са достояние на широкото население, камо ли за специфични групи.

Какво е личното Ви отношение по проблема?

Преди всичко да декларирам липса на модерния напоследък конфликт на интереси. Нямам никаква лична изгода от, нито искам някакво по-специално или привилегировано отношение към хората с увреждания. Достатъчно е те да не бъдат дискриминирани по отношение на правата и възможностите, които всички би трябвало да имаме в едно цивилизовано общество. Всеки би могъл да ги прочете в Конституцията, декларациите на ООН и т.н., или изхождайки от идеята за универсална човешка природа, независима от индивидуалните несъвършенства. Перефразирано, това означава, че да се отказват права на хора, заради техните различия, означава да се накърнява целостта на самото качество „човек“, което в историята винаги е имало фатални проявления.

Интервю с Ирина Петрова, студентка

Как разбирате понятието „хора с увреждания”?

Под понятието „хора с увреждания“ разбирам хора с вроден или придобит физически или психически недъг (звучи гадно, не се бях замисляла, че дори не мога да формулирам в едно изречение това, което си представям, като чуя за хора с увреждания.)

Какви видове увреждания са Ви познати?

Вродени, придобити, физически, психически, лечими и нелечими.
Смятате ли, че тези хора се нуждаят от специални грижи в ежедневието си?

Да.

Ако отговорът е „да”, избройте какви грижи.

Грижите зависят от конкретното състояние на човек, но, според мен, е необходимо да получават грижи,  като се започне от чисто битов план (като личен асиситент или човек, който да им помага за ежедневните дейности), вкючително и околна среда, пригодена към техните потребности, среда, в която придвижването с градския транспорт не е изпитание; през програми, които могат да помагат за тяхното здравословно подобряване (терапии, процедури, занимания с професионалисти). Трябва да получават необходимото образование –  за тези, които имат възможност да се развиват като професионалисти. И се стигне до възможността да получат работа, която да отговаря на тяхната квалификация.

Смятате ли, че хората с увреждания могат да бъдат пълноправни членове на обществото?

Безспорно.

В кои сфери на обществения живот могат да бъдат включени?

Те могат да бъдат включени във всички сфери на обществения живот.
Как да бъдат включени? Предложете професии, които според Вас са подходящи за хора с увреждания.

Някои от тях могат да работят в центрове за помощ на хора с подобни на техните заболявания. Независимо дали ще оказват морална подкрепа, или ще помагат за обучението на други професионалисти. Могат да бъдат лекари, преподаватели, музиканти,  дори треньори на „хора с увреждания“. Разбира се, всичко зависи от възможностите на човека. Няма еднозначен отговор или професия, която да става за всички, но то е така и при „хората без увреждания“. Водещи са интересът и амбицията :).

Имали ли сте личен контакт с хора, които под една или друга форма са увредени?

Да.

Случвало ли Ви се е да се ангажирате повече или по-малко с проблеми на хора с увреждания?

Не.

Запознати ли сте с проекти на Европейския съюз или други институции и организации, свързани с хората с увреждания?

Да.
Какво е личното Ви отношение по проблема?

Бездействието на обществото по този проблем, ако може да се нарече проблем, трябва да спре. Тези хора са наши връстници, познати, а понякога родители и деца, и просто трябва да се грижим за тях. Изобщо, не може да си задаваме въпроса „Защо?“ или да обясняваме колко е трудно. Има неща, които просто ТРЯБВА да се направят.

Публикувано в Интервюта, Социално. 1 Comment »

Защитен: Филм

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Публикувано в Вътрешна комуникация, Развитие на младежкия проект. Въведете вашата паролата, за да видите коментарите.

Общо становище на българската група по темата „Какво се прави в моя регион по въпросите на „инклузия” и „партиципация”?

Разграничаваме следните категории важни проблеми в страната:

  1. Достъп – достъпна градска среда, асистентските услуги, образованието на деца с увреждания в масови училища и трудовата реализация.
  2. Нагласата – родителите все още имат нагласата, че увреждането трябва да се скрие, за да не са тези деца обект на подигравки.
  3. Бизнесполитика недостатъчно преференции за бизнеса при наемането на хора с увреждания за служители

От нашето проучване върху политиката на страната извеждаме следните предприети мерки:

  1. Деинституционализиране: създаване на отделни социални центрове, предназначени за по-малка група хора, с цел предоставяне на по-добра грижа; увеличаване и преквалифициране на работния персонал;
  2. Превенция: работа с родителите с ограничен капацитет за отглеждане на децата, обучаване и консултиране в справянето с проблемите; обучаване в самостоятелност и ресоциализиране в обществото; предотвратяване на изоставянето на деца, работа с деца и младежи като превенция срещу отпадането им от училище и подготовката им за самостоятелен живот.
  3. Изграждане на специални съоръжения, улесняващи достъпа на хора с увреждания до сгради в градовете.
  4. Насърчителни мерки за осигуряване заетостта на хора с увреждания: улесняване достъпа до информация за съществуващи свободни работни места на пазара на труда за хора с увреждания – осъществяване на връзка между потенциални работодатели и безработни хора с увреждания

Кратка информация за регионите и тяхното развитие:

1.         Видин:

  • Скосените тротоари не са направени по европейските стандарти, а наклоните на рампите не са качествени
  • Център за социални услуги за деца и семейства в неравностойно положение ще бъде изграден в град Видин.

2. Берковица

  • Достъпни гишета на местната управа за хора с увреждания
  • Рампи
  • Център за настаняване от семеен тип към ДДЛРГ „Люба Тенева”
  • Дневен център за занимания с деца с увреждания
  • Подпомагане на момчетата от ДДМУИ-Берковица в намирането им на работа и самостоятелно жилище: понастоящем няколко от момчетата са наети като помощници на цял или половин работен ден в местната хлебопекарна, местни заведения и предприятия.

3. България и София

  • Ден на кариерата за хора с увреждания 2010 – мост за намаляване на ефектите от кризата
  • Участие на ВУЗ-овете в София в Кариерните форуми и включване на студенти с увреждания в стажантски програми; НБУ – специални рампи, парапети, тоалетни, врати и входове, достъпен асансьор, достъпно читателско място
  • Национална програма „Асистент за независим живот” – асистиране при задоволяване на ежедневните потребности
  • по социалната програма за хора с увреждания се назначават във веригата заведения за бързо хранене „Макдоналдс” предимно хора с нарушен слух, които работят в кухнята на заведенията от веригата; както и подкрепа на множество социални инициатива за хората в неравностойно положение; “Макдоналдс” се нарежда в списъка с 25-е компании в световен мащаб, в които работят най-много хора с увреждания, както и предоставя най-много работни места за представители на малцинствата; Над 40.7% от служителите на “Макдоналдс” в САЩ са жени или представители на малцинствените общности; На над 3 млрд. долара възлиза сумата, която “Макдоналдс” дава за закупуване на стоки и услуги от фирми-доставчици, чиито собственици са представители на малцинствата, жени или ветерани от войните; Над 25% от служителите в компанията са от малцинствата; Над 24% от служителите в компанията са жени; 46% от служителите в средния мениджърски ешелон са жени.
  • Фондация „Рехабилитация за слепи” – достъп до изкуството за хора със зриетлни затруднения – подбор на подходящи експонати на изкуството, тактилни диаграми, вербални карти, обяснения с Брайлово писмо, публикуване на брошурата „Национални паметници на културата – България” на Брайлово писмо, информационен уеб-сайт достъпен за хора със зрителни затруднения
  • Изграждане на защитени жилища за хора с интелектуални затруднения и хора претърпели насилие или жертви на трафик
  • Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с уверждания 2008-2015 г. и национален План за действие по Стратегията. Седемте основни цели на стратегията са  1. Адаптиране на средата към нуждите на хората с увреждания; 2. Деинституционализиране на децата с увреждания с цел по-добра грижа в семейна среда;  3. По-добър достъп до образование; 4. По-добра мед. и социална рехабилитация, преоборудване; 5. Включване в пазара на труда на хора с увреждания; 6. Развитие на алтернативните форми на услуги; 7. Възможности за участи спорт, отдих, туризъм и в културния живот.  Конкретните мерки, които ще бъдат предприети за постигане на целите, са разписани в Плана.

4. На общинско ниво

  • Предоставяне на общинска собственост за усвояване на поземлен ресурс, произвоство на озеленителен материал, технически и горскоплодни култури с цел заетост на безработни; облагородяване на изоставени земи с цел създаване на поминък на незаети социални групи
  • Система за социално договаряне с фирми, чиято предприемаческа дейност е със социална насоченост
  • Създаване на институционални условия и технологична инфраструктура с цел подобряване условията на заетост на лица в неравностойно положение
  • Програма за разширяване на социалните услуги: насърчаване на инициативите за развитието и включването на хора с увреждания – програма за преквалифициране на хора с увреждания и в неравностойно положение, както и предоставяне на социални услуги в семейната среда на засегнатите

5.        Пловдив

  • Осигуряване на достъп на хора с увреждания до Железничаски плувен клуб „Младост-91” –изграждане на специални рамки, парапети, настилки
  • Участие на „Съюза на инвалидите-Дружество Пловдив” и Сдружение „Млад орел” в направата на Картата на достъпност на град Пловдив
  • Достъпни сгради на големи хотели в града

6.         Перник

  • Осигуряване на достъп до различни зони за хора с увреждания: указателни знаци, рампи и др.
  • Дневен център за възрастни с увреждания (IIблок) – нови социални услуги и трудова интеграция – чрез  производство на дребни стоки
  • Център за временно настаняване на хора изпаднали в беда
  • Осигуряване на съвременни жилища за настаняване на представители на уязвимите групи

Общата позиция на групата по темата „Какво се прави в моя регион по въпросите „Инклузия” и „Партиципация” е, че:

Понастоящем се изпълняват социални програми, които облекчават условията на живот на хората в неравностойно положение. Не малко се изгради в последните години.

Но:

  • Все още голяма част от обществените животоспасяващи учреждения не са достъпни за хора с увреждания – необходими са специални съоръжения за улесняване достъпа до тях
  • Все още не стига работния персонал и неговата мотивация за работа с хора с увреждания
  • Все още обществото и политиците не се ангажират достатъчно с проблемите на хората в неравностойно положение – обща тенденция да се приема състоянието на безнадеждност на хората в неравностойно положение за окончателно и непроменимо.

Интервю със старши учител, тифлопедагог на деца с нарушено зрение

С какви трудности сте се срещали при общуването с хора с увреждания?

Ако достигнеш до сърцето на тези хора, ще те приемат. Не се доверяват на всеки, който може да работи с тях. Необходимо е да докажеш, че искаш да помогнеш. Все още обществото ни не ги приема изцяло. Всяко увреждане изисква специално отношение, например: зрително затруднените изискват обучение на брайл, а в България трудно може да се снабдят с машина за писане на брайл .

Каква помощ бихте желали да им/Ви бъде оказана?

В зависимост от уврежданията – различна. Физическа, психическа и дори финансова.

Бихте ли се включили в курсове, които да Ви подготвят да правите упражненията в домашни условия?

Да, с удоволствие.

Бихте ли включили свой познат с увреждане в специализирани продължителни програми за физическо развитие?

Да.

При какви условия?

Да е осигурен превоз, обучението да се извършва само от квалифицирани специалисти, да има и медицински кадри . Разбира се, да е безплатно.

Смятате ли, че деца с увреждания могат да участват в образователния процес наравно с другите?

Да. За целта е необходима достъпна архитектурна среда. Вече в България има ресурсни центрове, в които работят специалисти , които обучават деца с увреждания. Към всички училища има оборудвани ресурсни кабинети, в които задължително има компютърна конфигурация и материали, необходими за обучението на децата. За тифлопедагозите задължително е подсигурена машина на брайл и всички необходими специални материали. За рехабилитатора на слуха и говора , за психолозите, за логопедите, за ресурсните учители са подсигурени удобства и материали за обучение.

Кое е по-подходящо: изграждане на специализирани детски градини и училища, или адаптиране на вече съществуващите?

Към всяка детска градина е необходимо да има и специализиран кабинет . Не трябва да се отделят децата с увреждания, необходима е интеграция. Така другите децата свикват с тях и ги приемат .

Смятате ли, че заниманията с изкуство (изобразително, изкуство, музика, танц и др.) допринасят за лечението и развитието на хора с увреждания?

Огромно значение. Дори ако се съчетават изкуствата , още по-добре. Например: ако детето рисува под звуците на музиката. Практиката ми показва, че при работа с деца с множество увреждания в сензорна стая леката, нежната музика ги успокоява, а когато тя липсва са нервни и превъзбудени.

Кое е по-подходящо като реакция спрямо такива хора: да бъдат обграждани със специални грижи и внимание или да се стимулира тяхната самостоятелност и инициатива?

В зависимост от ситуациите. Залагам повече на самостоятелността, но преди да се стигне до нея е важна обичта.

Бихте ли се включили в проекти, които помагат за промяна на сегашното разбиране и отношение към проблемите на хора с увреждания?

ДА!

Анонимно интервю

С какви трудности сте се срещали при общуването с хора с увреждания?

Търсене на подход при общуването, така че да не предизвикам в тях агресия /за аутизъм. А също и липсата на информация за методите на работа с подобен тип увреждане.

Каква помощ бихте желали да им/Ви бъде оказана?

Допълнително литература и обучения от хора, имащи опит при работата с тях. Създаване на повече центрове със специализирани кадри за работа с тези деца.

Бихте ли се включили в курсове, които да Ви подготвят да правите упражненията в домашни условия?


Бихте ли включили свой познат с увреждане в специализирани продължителни програми за физическо развитие?

Да.

При какви условия?

Ако той самият пожелае и е мотивиран.

Смятате ли, че деца с увреждания могат да участват в образователния процес наравно с другите?

Зависи какво е увреждането и в каква степен! Някои от децата могат да се приспособят и ще е от полза за тяхното развитие. Но други, които са с по-тежки увреждания /напр. умствено изоставане с много нисък процент IQ / – не. Те ще бъдат маргинализирани.

Кое е по-подходящо: изграждане на специализирани детски градини и училища, или адаптиране на вече съществуващите?

В зависимост от увреждането. Има увреждания, за които смятам, че е необходимо децата да бъдат в специализирани детски градини, където с тях ще работят подготвен персонал и специалисти и ще могат да окажат адекватна помощ и подкрепа. И друг тип увреждане и степен, при които би било по-добре да се вкючат пълноценно в обществения живот, което да започне още в ранна детска възраст, чрез включването им във вече съществуващите у-ща и детски градини.

Смятате ли, че заниманията с изкуство (изобразително, изкуство, музика, танц и др.) допринасят за лечението и развитието на хора с увреждания?

Да, почти винаги. Те действат благоприятно на всички хора. При хората с увреждания се използват терапевтично. Има много доказателства и научни изследвания за влиянието им.

Кое е по-подходящо като реакция спрямо такива хора: да бъдат обграждани със специални грижи и внимание или да се стимулира тяхната самостоятелност и инициатива? Какво да е отношението към хора с увреждания?

Да се стимулира тяхната самостоятелност и инициатива. Така те приемат своето увреждане и могат да се борят с недостатъците си. Отношението би трябвало да е приемащо на човека такъв, какъвто е /но не на равен/. Всички хора сме различни и те също. Толерантност, разбиране и приемане на действителността, без съжаление и осъждане.

Бихте ли се включили в проекти, които помагат за промяна на сегашното разбиране и отношение към проблемите на хора с увреждания?

Да, ако оценя, че каузата има смисъл.