Милена Ничева разказва…

Здравейте!

Аз съм майката на Веско и днес ще си позволя да пиша от негово име  за това какво аз научих от проекта. Първо,  впечатлена съм от организаторските способности на момичетата от германската група! Наистина – високи стандарти.  Благородната кауза на този проект е да се подобри качеството на живота на хора с увреждания,  като се популяризират техните специфични потребности. Това изискава много усилия на волята, личностни умения и много, много лишения (от лично време, забавления, ползи, и други…) А това е рядко качество в ценностната система на младите хора в съвремието. Въпреки трудностите, с които са се срещали от началото (при стартиране на програмата), с които се срещат и сега, ентусиазмът им не намалява… Аз досега щях да се откажа 200 пъти! Дисциплината, която са развили в Германия, е наистина впечатляваща. Но така е, средата формира…

Прочетете остатъка от публикацията »

Веско и неговият опит

Здравейте, аз съм Веско.

Искам да кажа за моето  участие в проекта. Много се радвам, че се запознах с Яница, Силвия, Табеа, Ани, Марен, Нана и другите. Беше ми приятно да видя Германия,  да разгледам църквите и катедралите в Мюнстер и да се запозная с културата и част от историята на Германия. Много ми хареса зоокъта на селището Хоф Холц. Монго се радвам за участието ми в театъра и най-много за това, че пях пред публика.

Бих се радвал и за напред да имам възможност да участвам в други такива проекти и да пея. Това ми дава чувство за пълноценност и сигурност при  общуването ми с различни хора.

Защо искаме да участваме в проекта

Здравейте, скъпи приятели!

Имам желание детето ми да участва в този проект, за да мога да споделя моя опит и трудностите, които сме преодоляли по пътя на израстването му, свързани със заболяването, пречките и помощта, която съм получавала във времето от различни хора.
Мога да споделя и емоциите, които съм изживяла, шока, който получих първоначално, разбирайки диагнозата му, която ми беше хвърлена в лицето по възможно най-грозния начин от моя колежка, и от друга, която ми каза, че  нищо няма да стане от туй дете, вместо да го включи в група  за рехабилитация.

Мога да споделя също и методите, които съм използвала за лечението му, което беше трудно и много продължително (основна терапия – 6 години) и продължава още, но не така интензивно.
Моля да ни пишете какво ще представлява интерес за участниците в проекта.

Желаем успех на хубавото начинание!

Милена – майка на Веселин Ничев