Нова идея за проект! Добре дошли в нашата платформа: weurope.mixxt.eu! – от Яница

Преведох част от статията на Яница, в която тя ни представя идеята си за нов проект на младежка тематика:

Скъпи посетители и посетителки на нашия блог,
Бих искала да ви представя моята идея за един нов проект, за който може да се информирате на адреса на нашата платформа weurope.mixxt.eu, както и да го обсъждате, ако желаете.
Проблематика: Има много младежи, които по различни причини страдат от чувство за малоценност. Пониженото самочувствие властва над днешната младеж и се проявява по много начини: от системен тормоз над съучениците, през злоупотреба с алкохол до агресивно поведение и т.н. Това са познати теми, с които се занимаваме всеки ден. Прави ли се нещо по тези въпроси в семейството или извън него? Как можем да помогнем на нашите младежи по време на тяхното израстване? Това трябва да бъде темата на проекта. Достатъчни ли са според вас мерките, които се взимат в момента?
Описание на проекта „Кой си ти?“:
Проектът се състои от четири фази:

Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Идея за бъдещ проект

Всеки край е ново начало. След приключването на младежката инициатива „Ние за нас в Европа“ участниците бяха вдъхновени за изготвянето на нов проект, който до някъде продължава идеите на сегашния. Този път идеите на групата вървят в посока социално предприемачество и хора с таланти в неравностойно положение. Проектът носи работно заглавие „Заедно можем повече“ и е насочен към хората на възраст до 30 г. с таланти, които се намират в неравностойно положение (с или без увреждане) без значение от националната принадлежност.

Темата на проекта е да привлече вниманието на обществеността към талантите на младите хора в неравностойно положение и да сплоти колектива им.

Целта на проекта е организирането на работни групи и сплотяването на хората с различни таланти, като те взаимно се стимулират да продължат да се развиват. За да повдигнат самочувствието си и да придобият по-голяма увереност, в рамките на този проект участниците ще имат възможността да провеждат обмен помежду си и да намерят публика за своите творения, били те продукт на изобразителното, литературното, музикалното или приложното изкуство.

Проектът ще има три етапа:

Прочетете остатъка от публикацията »

Какво е за мен „Ние за нас в Европа“

За съжаление всяко нещо, колкото и хубаво да е то, има своя край. Младежката инициатива „Ние за нас в Европа“, от която имах прекрасната възможност да бъда част, върви към своя заключителен етап. Това е времето за равносметка, която всеки трябва да направи за себе си и да види с какво се е обогатил през последните месеци съвместна работа. Аз се включих като участник в проекта (официално, макар че го следях още от доста преди това и исках да се включа по някакъв начин) едва ден преди заминаването на българската група за Мюнстер, а за съществуването му научих от Евгения Тагарева още лятото 2010 г., но тогава всички участници бяха предварително определени и нямаше възможност да бъда причислена към групата. Поради създало се недоразумение и отпадането на една от участничките, на мен беше предоставена възможността да стана част от проекта, главно защото зная немски език и по този начин можех да бъда полезна на останалите не само като страничен помощник, а и вече бях запозната със същността на проекта. За времето, което прекарах сред останалите участници, се опитах да се включа в инициативата, изпълнявайки следните задачи:

Прочетете остатъка от публикацията »

Интервю на Евгения Тагарева и Виктория Илиева в „Днес“

Медийната разгласа на проекта в България продължава! В понеделник (24. 01. 2011 г.) Евгения Тагарева и аз, Виктория Илиева, участвахме в предаването „Днес“ на „Нова българска телевизия“, в която дадохме подробно интервю относно целите на проекта и перспективите за подобряване положението на хората в неравностойно положение в България. Представихме начините, по които в Германия се справят със затрудненията в придвижването на тези хора и отношението на останалите към тях. Също така въведохме понятието „инклузия“, вместо „интеграция“ и поставихме проблемите на грешния подход към различните.

Запис от предаването може да гледате тук: http://www.4shared.com/embed/493602597/9293373d

За мен участието в предаването беше истинско изживяване, не само защото успях да осъществя едно желано и дълго планирано пътуване до Пловдив, а и защото успях да се включа активно в разпространението на нашата инициатива. Като човек, изживял вече инклузията на практика, имах възможността да споделя натрупания опит с другите, а телевизията е един от начините да се достигне до най-много хора.

Самото интервю беше съвсем спонтанно. Не сме се подготвяли с предварителни въпроси. Евгения ме посрещна на гарата и почти веднага отидохме на снимки в телевизията. Отначало смятах, че липсата на подготовка ще ни изиграе лоша шега, но се убедих, че в подобен тип предавания дори е по-добре да си до някъде изненадан, за да можеш да отговориш искрено на въпроса, вместо да се поставяш в някакво клише. Мисля, че ако изгледате предаването, ще се съгласите напълно с мен.

Да направиш сценка за 60 секунди

Имаме две страни – България и Германия. Имаме и едно гражданско общество. Ако ги смесим по определен начин, ще получим различни резултати: две държави с активно гражданско общество, две държави без всякакво активно гражданско общество или една държава с и една без активно гражданско общество. Такива хипотетични ситуации ни беше представила Ани Велкова през една от срещите ни в рамките на обмена в Мюнстер. Разделихме се в три групи като всяка една пое задачата да представи една от тези хипотетични ситуации. Имахме време, бели листове, химикалки, маркери и още много неща за писане, каквито душа ни поискаше. Оставаше само да поемем инициативата в свои ръце и да представим нещо без ръководител, без лектор, на нашия си език, един на друг.

Моята група се занимаваше с най-сложната ситуация – когато в едната държава няма гражданско общество, а в другата – има. Тези две държави бяха България и Германия. За нас беше много трудно да представим под формата на сценка подобни взаимоотношения. Това си пролича и от хаоса, който настъпи на работната ни маса. Рисувахме, смяхме се на нелепите си идеи и измежду тях успявахме да отсеем тези които според нас „ставаха”. Прочетете остатъка от публикацията »

За слепотата и проглеждането

Понякога хората искат да приличат на прелетните птици, които щом стане студено, отлитат на юг, към някое по-хубаво местенце… но само, за да се върнат на следващата година. Фондацията „Прелетни птици” помага на хората с увреждания също като останалите да направят своето пътешествие към топлите страни за една качествена почивка по време на отпуската си. Само че г-жа Фауст, представител на фондацията, не ни каче на самолет до Карибите, а ни предостави възможността да се поставим на мястото на хора с увреждане. За нас, участниците в проекта, това беше едно приключение, но за някои е ежедневие. Ние не забравихме това и редом със забавлението в главите ни малките зъбчати колелца работеха и ни караха да се замислим какво е да не можеш да изразяваш себе си по начина, който другите го правят.
Всъщност защо трябва да си като другите, когато можеш да бъдеш себе си? Немотата не означава, че не можеш да говориш. Това разбрахме в самото начало на срещата с г-жа Фауст. Тя ни научи как да казваме имената си на езика на глухонемите, как да се поздравяваме и казваме някои неща за себе си чрез знаци. В началото ни беше трудно да свиваме пръсти, да ги държим достатъчно дълго в една позиция, за да може да ни разберат другите, но след това разбрахме, че думите, показани с ръце изговорени, не са толкова различни. Когато малкото дете яде шоколад с пръсти, то говори на езика на жестовете.

Прочетете остатъка от публикацията »

Интервю с Вили Димова

Предоставям ви едно интервю, което проведох с Вили Димова, 29-годишна учителка в детска градина.

1. Как разбирате понятието „хора с увреждания”? – Хора с физически или психически недъг, който пречи да водят нормален живот или да се справят в ежедневието си без чужда помощ.

2. Какви видове увреждания са Ви познати? – Физически : зрителни , слухови, говорни, двигателни.Психически: хора с вродени или придобити заболявания, които са повлияли върху психическото им развитие (аутизъм, шизофрения, генетични заболявания, различни видове синдроми, забавяне в развиетието в следствие на травми или болест).

3. Смятате ли, че тези хора се нуждаят от специални грижи в ежедневието си? – Да. Някои от тях непрекъснати, други поне от малки допълнителни устройства на обществени места, които спомагат придвижването им.

4. Ако отговорът е „да”, избройте какви грижи.  – Има хора, които имат нужда от постоянен помощник в ежедневието им. Други имат нужда от това местата, които посещават- обществени сгради, градски транспорт, учреждения- да бъдат адекватно оборудвани за техните нужди. Което не е толкова сложно.

5. Смятате ли, че хората с увреждания могат да бъдат пълноправни членове на обществото? – Да, поне една част от тях.Тези с физически увреждания могат да се впишат успешно с много малка помощ. Хората се приспособяват и се учат да живеят с недъзите си и могат да водят относително нормален начин на живот и да са полезни  на себе си на общството.

6. В кои сфери на обществения живот могат да бъдат включени? – Всички.

7. Как да бъдат включени? – Основния проблем на хората е липсата на знания и предубедеността им към всичко, което е различно. Нормалната реакция на човек е да се страхуват от различното. Мисля, че информацията и опознаването на тази част от обществото, която има проблеми, би спомогнала за приемането им от другите.  Но смятам, че това най-лесно би могло да стане в детска възраст, докато децата са възприемчиви и приемат нещата много по-бързо и лесно. Осигуряването на работа на тези хора е един от оновните проблеми.

8. Предложете професии, които според Вас са подходящи за хора с увреждания. – Вариантите са много. Много повече,отколкото човек се досеща на момента. По скоро професиите , които  са невъзможни за изпълняване от хора с определен физически недъг, не са чак толкова много.

9. Имали ли сте личен контакт с хора, които под една или друга форма са увредени? – Да.

10. Случвало ли Ви се е да се ангажирате повече или по-малко с проблеми на хора с увреждания? – Да.

11.  Запознати ли сте с проекти на Европейския съюз или други институции и организации, свързани с хората с увреждания? – Не

12. Какво е личното Ви отношение по проблема? – Смятам, че може да се направи много повече за интегрирането на хората с увреждания в обществото и най-малко да им се създадат условия за работа. Не мисля, че е толкова трудно.