Здравейте отново и от мен,
Много благодаря на всички, които се включиха в дискусията за филма!
Мислех си доста за филма в последно време, както и имах възможността да събера мненията на хора, които имат опит във филмовото изкуство.
Това, което успях да разбера, е, че си представяме подготовката на един филм прекалено наивно, като някои хора наистина сърдечно се смяха като разбраха за досегашните идеи. Без монтаж например не може. Що се отнася до заснемането на два филма, както предлага Дани, аз лично нямам нищо против, стига единият (главният) да е за илюстриране на идеите ни и постигнатите цели на проекта, а другият да е за нас (да имаме хубави спомени) – но не трябва да забравяме, че трябва да помислим за необходимите ресурси и за времето, с което разполагаме, както и за приоритетите, които имаме.
Защото за успешното завършване на транснационалната младежка инициатива е необходимо да представим филм, който да отговаря на идеите на проекта и на представите на нашите основни спонсори за постигане на целите на проекта. Това е много отговорна задача и е необходимо да подходим към нея сериозно и да се обърнем към нея с необходимото внимание.
Този филм трябва да бъде готов в началото на ноември, т.е. реално разполагаме с около месец – месец и половина след срещата в Мюнстер, което е много кратък период по думите на една приятелка на Ани и Яни. На нея са и били необходими шест месеца за шестминутен филм, като се има предвид, че това и е било основното занимание. А аз лично мисля, че нашият филм трябва да е около 25-35 минути – за по-малко ще е трудно да успеем да изкажем идеите си, а повече ще е трудно от гледна точка да се задържи вниманието на зрителя и от гледна точка на времето, с което разполагаме. Затова и мисля, че филмът като отражение на целия ни труд би трябвало да е с хубаво заснети кадри и добър звук, защото инъче вниманието се отвлича и човек присъства тялом, но не и духом. Лично на мене ми се е случвало, бях на мероприятие с излъчване на кратки филми и единият от филмите беше невероятен като съдържание, но ми беше трудно да го следя заради размазаните, нефокусирани кадри и тихия звук с допълнителни шумове.
Що се отнася до техническата страна на реализацията на филма, за момента тя не е от толкова голямо значение, защото тя зависи от това дали ще имаме професионална подкрепа или не, а това ще го разберем едва в близките седмици. Основната ни задача за момента е да развием концепт за филма, т.е. какво искаме да покажем на зрителя като идеи, като послания, като въпроси без отговори, на които той сам да си отговори. Без развит концепт няма смисъл да говорим как да се навържат кадрите, какви интервюта да се показват – защото това са средствата, с които постигаме целта, а не целта сама по себе си. Т.е., без да имаме идеи какво искаме да покажем на зрителите, няма как да ги реализираме, дори и да знаем по принцип какви средства съществуват.
Ще се опитам да илюстрирам с конкретен пример какво имам предвид: искаме да нарисуваме картина. Ние знаем, че за да нарисуваме картина ни е необходимо платно, четка за рисуване, боички, вода, чашка за водата и спокойствие 😉 Набавяме си необходимите материали и нацапваме пет цветни петна на платното, т.е. имаме „картина” и първият въпрос, който ще си зададе всеки, е: „Какво иска да изкаже / предаде като идея художника?” А точно това е първият въпрос, който трябва да си поставим по отношение на филма: „Какво искаме да покажеме / предадеме като идея на зрителя?”
Аз лично си мисля по повод на конкретния пример, че всъщност още преди да си купим материалите вече знаем какво искаме да нарисуваме и имаме картината в главата си, само е необходимо да я „прехвърлим” от духовния в материалния свят. Естествено, в рамките на творческия процес идеите се развиват и променят, но първоначално стои идеята.
Затова мисля, че трябва (особено от гледна точка на малкото време, с което разполагаме) да се замисляме винаги кое е най-важното, т.е. да поставим приоритети и да внимаваме да не се разсейваме с „подробности”, които по-късно ще станат важни и основни задачи, но които в момента ни разконцентрират да работиме по належащите задачи.
(Малко лирично отклонение: В управлението на проекти това следва така наречения „Метод на критичния път”, прочетете тук ( http://kvasilev.com/pm/metod-na-kritichniya-pat/ ) или тук на английски ( http://en.wikipedia.org/wiki/Critical_path_method ), прибавям и цитат от статията на български: „Най-важните или така наречените критични дейности са тези, които определят главната продължителност на проекта. Именно тези дейности от проекта, трябва да бъдат завършени в срок, за да може и целият проект да завърши в срок. Определянето на тези моменти ще ви позволи и ще ви даде възможността да планирате по-ефикасно всички необходими ресурси за проекта.” )
Точно затова мисля, че първо трябва да имаме концепт за филма (а и хората, които са се занимавали с това, казват, че това е най-важното), преди да се занимаваме с начините на реализирането му.
За по-лесно „насочване“ на идеите ни при мисленето копирам информация от описанието /обосновката на проекта и от месечната програма:
• „Главният контекст на транснационалната младежка инициатива „Ние за нас в Европа” е кризата в европейското гражданско общество, което все по-често се констатира от политици и журналисти. Проектът има за цел да посочи изход за излизане от кризата, показвайки нагледно възможности за социална ангажираност на междукултурно ниво.
Транснационалната младежка инициатива цели създаването на действаща политическа, колективна европейска идентичност чрез отговорни социални действия, за да покаже, че тъкмо социалният ангажимент на местно ниво представлява зародишната клетка на ангажимент на европейско ниво.”
• „…филмът ще послужат за промяна на самосъзнанието относно темата „Включване (инклузия) вместо Интеграция“ с цел практически да се насърчи поемането на социална отговорност. Чрез поощряването на социалното мислене ще се намали чуждото вмешателство в живота на хората в неравностойно положение. По този начин придобитите знания и (проекто)идеи ще бъдат представени на широката публика – от обикновения гражданин до социалните и градски учреждения и институции.”
• „Презентация на готовия документален филм като учебен продукт за европейско сътрудничество с цел усилване на европейското съзнание в и извън рамките на работните групи”
• Задачи (хронологично подредени):
– Съвместно определяне на основните идеи, които искаме да изразим чрез документалния филм
– Вземане на съвместни решения във връзка с представянето на идеите чрез изкуството с помощта на динамична (онлайн) комуникация
– Заснемане на материал за документалния филм
– Работа по документалния филм като събиране на материал, обработка, монтаж и др.
Припомням и въпросите, които постави Милена, които намирам за прекрасни и точно в десятката:
• каква аудитория търсим,
• каква е целта на видеото,
• върху какво да акцентираме в него,
• и как да обработим след това получения материал, за да успеем да предадем идеите, които искаме да разпространим.
Аз лично мисля, че трябва да се съсредоточим върху следната идея: как чрез филма да накараме хората да се замислят колко е важно (ти, лично) да си активен, за да се променят условията, в които човек живее, към по-добро и да разберат колко голямо значение има локалният социален ангажимент за това, защото всичко е взаимносвързано и че хората, политиката и структурата (социалните условия) се влияят взаимно.
На въпросите на Милена бих отговорила така:
• всякаква аудитория. На младите визии, на старите мотивация да споделят опита си; на мислещия да предложим разумни аргументи, на чувстващия да усети за какво става въпрос; на „обикновения човек” че е колело в системата, което може да завърти и в друга посока и колко много зависи лично от него, на управляващия колко е важно да се застъпва за интересите на „обикновените хора”, защото осигурявайки структурата за задоволяване на конкретните нужди не само гражданите са щастливи, но се развива икономика в тази област, която задоволява нуждите и без намесата на управляващия и по този начин остават ресурси за други важни ресори и т.н.
• целта (според мен) вече съм я описала;
• акцентите (според мен) съм ги описала по-горе, останалото е съвместна работа. Може би тук е мястото да споделя мислите си относно интервютата с участниците. Веднъж бях попаднала в Ютюб на интервюта с участниците по един проект, всички се представяха как се казват, от къде са, с какво се занимават; казваха няколко думи за мотивацията си, за очакванията си, за това, кои от очакванията им са се сбъднали, кои не и кои даже са се преизпълнени. Тъй като нямах нищо друго да правя, изгледах 5 интервюта от около 20 участника (средно по 1:45 минути на интервю, общо около 8-9 минути) и като цяло умрях от скука – с изключение на 3-4 изречения, които изказваха целия смисъл на проекта токова синтезирано и точно, че и часове да се бяха мъчили да ги формулират, никога нямаше да е толкова точно, ясно и на място. Като се има предвид, че ние сме 16 души, това би означавало да не можем да покажем нищо друго във филма. Затова си мисля, че ще е супер да направим интервюта точно заради тези безценни моменти, но не и да показваме целите интервюта. От тази гледна точка искам да помоля Сашо, защото той даде идеята за интервютата, да напише въпросник с конкретните въпроси за тези интервюта с участниците (т.е. как той си ги е представял), да поставя въпроса дали не е и уместно да се интервюират и гостите на проекта, като тук публикувам вече поставените от него въпроси („въпроси за тяхната мотивация да участват тук, какви идеи имат, какво конкретно правят и как ще продължат след проекта да прилагат наученото”), но и да подчертая, че това в момента не е основен приоритет (първо основните точки по концепта), както и че идеята е всички да развиваме заедно идеите.
• Обработката на материала е важен момент, който обаче в момента не е приоритет, но след развиването на концепта за филма ще е належащо да го обсъдим. Но може би това е подходящото място да изкажа мнението си за идеята на Сашо („Може би най-лесният вариант е да се навържат кадрите ден по ден, хронологично, като между тези кадри да навържем отрязъци интервюта с участниците”): ако това е най-подходящият начин да илюстрираме идеите си, които искаме да споделим, много добре. Но лично за мен на първо място стоят идеите, които искаме да изкажем, и след това начинът на илюстрирането им. Т.е. да развием концепта, а после ще мислим с какви средства на филмовото изкуство да го реализираме 🙂
Това са моите мисли по проекта. А вие какво ще кажете? Очаквам с нетърпение коментарите ви 🙂
Сърдечни поздрави,
Светлана
aksiniq
Website
anjelinaionova
Anni
boko799
daniart33
Desi
Дилян Палаузов
evgeniatagareva
flowersandbullets
kalinadimitrova
melikeleylek
milleye
Atanaska Medarova
wood - carver
oganiatnaorfei
panayotova
sashokat
Silvana
Svetlana
vencagergova
veskonichev
Vicky
Ние за нас в Европа 