За филма

Здравейте,

Извинявайте за дългото отсъствие. В тази публикация искам да представя идеята си за нашия общ филм, който е важна част от проекта, тъй като след неговия край ще едно от „доказателствата“ за това, което сме правили през тези месеци и което ще направим през септември.

Смятам, че тъй като това ще бъде първият филм, в чиято направа ще участвам – не зная за вас, – той да представя работата ни в Мюнстер по време на срещата. Може би най-лесният вариант е да се навържат кадрите ден по ден, хронологично, като между тези кадри да навържем отрязъци интервюта с участниците – като портрети на самите тях с въпроси за тяхната мотивация да участват тук, какви идеи имат, какво конкретно правят и как ще продължат след проекта да прилагат наученото.

Иначе между отрязъците интервюта с участници, както казах, можем да навържем хронологично кадри от работата ни по дни.

Това е най-общата, груба схема. Разбира се, ще се радвам да ми помогнете с тази задача още сега – с предложения, защото никак не ми е лесно да оформя някаква концепция. Какво мислите за идеята? Харесва ли ви?

Ако сега постигнем съгласие по общата ни представа за филма, ще можем да почнем работа по изготвянето на сценарния план.

Иначе чисто технически има няколко варианта. Разбира се, най-добрият вариант е да наемем оператор с професионална тв камера, която си има и статив, и осветление, и като цяло не може да се мери с малките любителски камерки. Само че това би било трудно, може би. Професионалните оператори знаят какво да снимат, щом им кажеш какво искаш да направиш. В това отношение проф. оператор ти дава повече сигурност, че нешо в кадрите и т.н. няма да излезне както трябва.

В нашия факултет тази година имахме само един оператор. По предложение на нашия ръководител се свързахме със студенти от НАТФИЗ, които умат операторско майсторство. Ние търсехме оператори, а те – репортери. Някои колеги успяха да се кооперират със студентите от НАТФИЗ. Така хем те имаха готово интервю, заснето страхотно – просто няма спор в това, хем студентите по опер. майсторство си направиха курсовите работи с това интервю.

Това е един вариант – да се кооперираме с едно такова момче в Мюнстер, ако има желаещи и ако има университет с подобна специалност наоколо, че да направим връзка.

Другият вариант е – това, което до момента е говорено с Ани, Яница, Светлана и с другите участници от Германия – е да вземем малка любителска камера от България и сами да си заснемем всичко. Това също не е лош вариант, тъй като в крайна сметка тези, които ще гледат филма, ще познаят по нашите евентуални „грешки“ в снимането и т.н., че сме го правили сами – тоест това е продукт изцяло на нашия труд и ще бъде по-автентично. Още повече, че има вариант да правим и дълги кадри, субективна камера и пр. – например с тези похвати можем да избегнем грешките от неумението си да снимаме – субективната камера и дългият кадър са следното: вземам камерата и – вървейки, подскачайки, изобщо без значение какво правя – аз продължавам да снимам, няма срив в картината, няма монтаж – изобщо готино.

Малката камерка съшо има осветление, но не такова като на професионалната. Тоест – може да има проблем с яркостта на картината. Освен това не зная дали малките камерки работят с микрофон. Мисля че не. Това означава, че може да има проблеми и в звука, ще се чуват страничните шумове и прочие.

Не знам, очаквам вашите предложения, включително и по техническата част, за да започнем работа по сценария.

Извинявайте още веднъж за дългото отсъствие.

Сърдечни поздрави!

7 коментара to “За филма”

  1. Svetlana Says:

    Здравей Сашо,

    ще отговоря вместо Ани на конкретния ти въпрос, защото тя е в сесия до края на юли и не може да участва до тогава в дискусиите. Но преди това да си кажа и аз мнението 🙂

    Благодаря ти за идеите, звучи доста интересно. Аз лично си представям филм от около не повече от 30 минути, като участниците да не говорят в интервю повече от 5-7 минути, а да разказваме повече чрез кадри от представлението, дискусията, семинарите и т.н., понякога с оригинален звук, понякога с разказване в зависимост от сценария / идеите ни. (Само едно уточнение: под кадри разбирам видео-запис, а не отделни картинки като снимки, нали и ти имаш това предвид под кадри?). Утре или другиден ще имам възможността да опиша по-подробно какви други идеи имам 🙂

    Що се отнася до професионална помощ, може би Стела има право, че филмът ще е отражението на целия ни труд и ще е хубаво, ако имаме професионална подкрепа. За съжаление ние бяхме останали с впечатлението, че няма да има нужда от такава специално от немска страна и ако беше споделил необходимостта от такава по-рано, щеше да е по-лесно да се намерим хора. В момента е сесията в Мюнстерския университет, а след това започва ваканцията и в Мюнстер остават много малко студенти. А що се отнася до хората, които не са студенти – сега е отпускарски сезон. Единственият ни шанс за помощ са евентуално Бенохаус, с които ще се свърже възможно най-скоро една от немските участнички (Атанаска), надяваме се да имат възможност да ни помогнат. Стискам палци на всички нас!

    А инъче ще почетем малко повече теория за снимането и ще се оправим все някак 🙂

    Сърдечни поздрави,
    Светлана

    • flowersandbullets Says:

      Здравейте,

      аз също подрепям идеята, че трябва да акцентираме върху самите дейности, а не толкова върху интервюто с участниците. Мисля, че иновативните социални проекти и уъркшоповете ще представляват много по-голям интерес за бъдещата публика. Иначе, браво Сашо за публикацията. И аз си го представям по подобен начин като груба структура.

      Ивета

  2. Милена Says:

    Здравейте,
    Благодаря на Стела за коментара! Съгласна съм, че професионалното видео ще успее да предаде идеята, върху която се гради проекта, по най-добър начин.
    Ако се спрем на любителското видео – ще трябва помислим и върху още доста въпроси – като например: каква аудитория търсим, каква е целта на видеото, върху какво да акцентираме в него, и как да обработим след това получения материал, за да успеем да предадем идеите, които искаме да разпространим. Мисля че в едно такова видео, за каквото говори Александър, а именно дълъг кадър и субективна камера, ще се появи за всеки един от нас нова информация. Така да се каже ще видим неща, които сме пропуснали в момента на изживяване – та искам да кажа, че ще трябва да се анализира и обобщава този материал.
    Всичко това ще може да го направи профи операторът/режисьорът. Това е положителното на варианта с профи видеото.
    Но Александър е прав: по-автентично ще бъде, ако ние сами си го направим, следователно със знанията и способностите, с които разполагаме. Положителното на този вариант е, че няма да ползваме чужда помощ :)))
    До скоро! С поздрави!
    Милена

  3. Александър Says:

    Здравей, Стела,

    Благодаря за подкрепата.
    Ами да, наистина разликата между професионалист и аматьор е огромна. Точно затова предложих да имаме оператор – студент от специалност операторско майсторство, тъй като те си знаят работата.

    Ани, можем ли да направим връзка с някой такъв студент?

    Поздрави!

  4. Stela Says:

    Здравей Сашо,
    четох статията (публикацията) ти и бих искала да споделя с теб някои неща от личен опит. Това, което правите с този проект (доколкото съм запозната с него) е много хубаво и Ви поздравявам – целия екип от сърце. По отношение на филма – това на практика ще бъде отражението на Вашия труд?! Според мен ако може да се намери професионалист – студент, който да се кооперира с Вас ще е най-добре. Любителската камера има проблеми по отношение на качество и на звук, а когато нещата са мъгляви и хората, които ще гледат ще добият същата представа. Ако искате да направите нещо, което да остане в главите на хората или поне да ги заинтригува следва да го поднесете по възможно най-добрия начин. Разликата между професионалист и аматьор обикновенно, в повечето случаи е лесно отличима, забележима и ефекта е съответния. Винаги има начин нещата да са възможно най-чудесни….
    Поздрави,
    Стела


Вашият коментар